ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Това "Дуенде", което ни обедини

Това "Дуенде", което ни обедини

Снимки: Сатиричен театър "Алеко Константинов"

България жали по Татяна Лолова. Когато един толкова могъщ талант ни напусне, всеки има какво да каже, защото чувството, че изведнъж сме станали по-бедни духовно е трудно за преглъщане. Особено силни са думите на тези, които са се докоснали до неугасващия дух на любимата на няколко поколения актриса. Такава е Ива Тодорова от "Приятно ми е, Ива", а публикацията й във Фейсбук събра много любов и красиви спомени за Усмивката на българското кино. С разрешение на Ива, публикуваме целия й текст. Заглавието е на редакцията. 

Ето сега е ясно какво правят големите творци. Обединяват.

Това, разбира се, не подлежи на коментар, но аз искам да го коментирам. Искам да говорим за нея, с нея. Целият ми фийд е от нейни снимки, разкази. Всички тъжни, смешни спомени, всички заедно си спомняме.

Наистина, през последните години зад какво застанахме заедно?! Ето зад това "Дуенде" – зад един гигантски талант, пълен живот, плътна душа, комедия отвъд сатирата – чиста комедия, на която се смеем с глас и радост, а не с горест. Човечност, щедрост, лудост, виталност, любопитство, любов.

Цяла сутрин плача, но не за нея, тя отдавна искаше да си иде при Славето. И много вярвам, че са заедно, няма друг вариант. За нас егоистично рева. Защото остава отговорността да го живеем щедро и честно, крайно този живот с мотото й:

"Знам, че можеше и по-добре да го направя."

А това не е никак лесно. Искам да не спират историите за нея. Всички да разказваме.

Отивахме до Враца и тя дойде с нас – за да ни направи изненада! Извади от чантата едни листове, написани с химикал, драскани, поправяни – част от бъдещата й книга "Дневници и делници" и през целия път обсъждахме едно изречение, което може да се оспорва от Стоянка Мутафова, беше още жива. Едно изречение! 10 пъти го поправя как би звучало по-добре и по-точно, за да не обиди никого, но да е вярна към себе си.

Представете си с каква отговорност и чистота се отнася към думите именно тя, която, като започне да дрънка, може до безкрай да говори развълнувано в самозабрава. Но каква вътрешна етика и мярка спрямо другите! Слушам и си мисля как остават все по-малко такива хора – няма вече среда, в която да се създадат.

Човек наистина трябва много да се пази и много отговорно да работи с думите.

Искам с подобна отговорност, уважение, колегиалност и любов да са залети вътрешният ни свят, животът, медиите, Фейсбук, където, нека си признаем, прекарваме огромна част от времето си.

Много ми е мъчно тази сутрин. Като бях малка и някой почине, отивахме до тях да помогнем, да се видим ние живите, да се чуем, да се прегръщаме и плачем и да се смеем. Днес исках да стане голямо сборище, каквото й приляга и да си разказваме за нея с дни на площада. И понеже е само мечта, мога да си позволя в мечтата и тя самата да е в сборището, да хване микрофона и да отцепи монолог съставен от непредвидима, но най-жизнеутвърждаваща логика, каквато никой друг няма.

 

Татяна Лолова: "Животът е бърз. Думите – кратки"