Общество

Tрагичната дата, която не бива да забравяме

32 години след Чернобил

Tрагичната дата, която не бива да забравяме

Снимка: wsimag.com

Не че и аз нямам достатъчно поводи да увисвам нос, да се оплаквам и жално да мърморя къде ме сърби, колко ме боли, какво не ми достига и ми пречи, как не ме разбират... и изобщо "как никой не ме обича, а аз съм е** си пича!", но нагласата ми винаги е била по-скоро позитивна и на повечето неща гледам откъм забавната им страна. След време дори някои епизоди, донесли ми сълзи, ми изглеждат смешни и събуждат само умилителна усмивка. Има обаче неща, които времето не лекува, които не престават да са печални, ужасяващи. Последиците от тях продължават, защото става въпрос за трагедия, чийто край не се вижда във времето.

26 април 1986 г. е такава дата. Тя обозначава тежката промишлена авария в съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Приема се за най-тежката авария и заедно с тази от Фукушима през 2011 г. се поставя на 7-о ниво по Международната скала за ядрени събития. Облакът от радиоактивни отпадъци преминава над части от тогавашния СССР, Скандинавия, Източна Европа. По данни от наблюденията на 29 април 1986 г. висок радиационен фонд е бил регистриран в Полша, Германия, Австрия, Румъния, на 30 април – в Швейцария и Северна Италия, на 1 и 2 май – във Франция, Белгия, Холандия, Великобритания, Северна Гърция, България, на 3 май – в Израел, Кувейт, Турция. Газообразните летливи вещества, изхвърлени на голяма височина, се разпространяват глобално: на 2 май те са регистрирани в Япония, на 4 май – в Китай, на 5 май – в Индия, на 5 и 6 май – в САЩ и Канада.

По закона за вселенския порядък, или по-просто казано, по чиста случайност, два дни преди годишнината започнах да чета книгата на Светлана Алексиевич "Чернобилска молитва". Светлана цитира сб. "Чернобил", "Белорусская енциклопедия" (стр. 7, 24, 49, 101, 149), за да придобием някаква представа за размера на бедствието, сполетяло родната й земя.

В резултат на катастрофата в атмосферата са изхвърлени 50x10 на 6-а степен Ci радионуклиди, като 70% падат върху територията на Беларус. 23% от територията са заразени с радионуклиди. След Чернобил страната губи 485 селища – 70 от тях са завинаги погребани в земята. (За сравнение, по време на войната в Беларус фашистите унищожават 619 села с жителите им.) Загива всеки четвърти белорусин, днес всеки пети живее на заразена територия, тоест 2,1 млн. души, от които 700 000 деца. Населението е 10 милиона. В най-пострадалите от чернобилската авария области, Гомелска и Могильовска, смъртността надвишава раждаемостта с 20%. А на територията на Беларус атомна централа няма...

Преди Чернобил по статистически данни на 100 000 беларуски жители се водят 82 случая на онкоболни. Днес са 6 000, което е почти 74 пъти увеличение. И досега много от данните са неизвестни, държат се в тайна. За България замърсяването е 4 800 кв. км или 4,3%.

Реагира се крайно неадекватно и безотговорно непосредствено след аварията. Две минути след взрива се активира пожарната аларма и на място пристигат 69 души без никаква защита. Радиационната наличност е установена едва в 03:00 ч. през нощта, а гасящите пожара пожарникари още в 02:00 ч. имат "радиационен загар", повръщат...

Ето и кратка хронология на инцидента, причината за който се смята, че са процедурни нарушения и конструкционни недостатъци на реактора:


26.04.1986 г. 01:23:04 ч. Начало на теста за безопасност. При него се изключват турбините, които осигуряват значителна част от захранването на самия енергоблок. В такъв случай се включват резервните дизелови генератори, но при това има забавяне от 40-45 секунди, което поражда риск от прегряване на реактора. Въпросът е колко ефективно инерцията на спиращите турбини може да задвижва водните помпи, преди да се включат резервните дизелови генератори.

26.04.1986 г. 01:23:40 ч. Активиране на аварийната защита АЗ-5 на 4-ти блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала).

26.04.1986 г. 01:23:43 ч. Активиране на алармените сигнали за повишаване мощността на реактора на 4-ти блок.

26.04.1986 г. 01:23:49 ч. Разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти на реактора спират да се движат, преди да бъдат вкарани изцяло в активната зона. Пълна загуба на всички средства за управление на реактора на 4-ти блок.

26.04.1986 г. около 01:24 ч. Разрушава се корпусът на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2,5 км). Избухва пожар.

26.04.1986 г. около 01:28 ч. Пристигат първите пожарникари.

26.04.1986 г. 02:30 ч. Изгасен е пожарът на покрива на 4-ти енергоблок.

26.04.1986 г. 06:35 ч. Огънят е напълно потушен (с изключение на тлеещия реактор).

22.05.1986 г. Прието е решение за възстановяване работата на 1 и 2 блок на Чернобилската АЕЦ.

01.10.1986 г. Пускане на 1-ви блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения.

05.11.1986 г. Пускане на 2-ри блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения.

30.11.1986 г. Завършване на строежа на саркофага на 4-ти блок (обект "Укритие").

04.12.1987 г. Пускане на 3-ти блок след разделяне от 4-ти блок и дезактивация на работните помещения на 3-ти блок.

11.10.1991 г. Пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на 2-ри енергоблок.

30.11.1996 г. Окончателно спиране на 1-ви енергоблок.

15.12.2000 г. 13:17 ч. Окончателно спиране на 3-ти енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Въпреки че от 15 декември 2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спрени вследствие на аварията от 1986 г., историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва тогава. Тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години, когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на 4-ти енергоблок.

Тази трагедия изважда на светло не само обичайното чиновническо бездушие, некомпетентност и незаинтересованост спрямо обикновените хора, в България информационното затъмнение и дезинформацията вървяха с пълна сила. Под пръскащия дъждец от радиационния облак се проведе тържествена Първомайска манифестация, не бяха посочени дори най-простичките мерки... Спомням си, че съдържащите йод таблетки, които преди това даваха на бременните жени за превенция, изведнъж изчезнаха от лекарските кабинети. Тогава чаках второто си дете и така и не получих нормален отговор на който и да било от тревожните си въпроси. Всичко беше слухове, прихваната "вражеска" радиостанция и информация на ухо за възможните последици и противодействието им. Една от най-циничните прояви на тогавашните ни управници беше твърдението, че над България радиационен облак не е преминал. Но той някак се беше озовал над съседните ни страни, подминавайки ни.

Няма да продължавам с тези крайно неприятни и негативни спомени от онова време. Ще ми се обаче да не забравяме...