Трамваите носят духа на 20 век не само у нас, но и в цяла Европа. Но освен декоративен елемент от градската среда, все повече държави започват да се връщат към този транспорт целенасочено. Причината – Европейският съюз засилва електрическата мобилност в опит да постигне целта си за климатичен неутралитет до 2050 г. – което означава, че емисиите от транспорта ще трябва да спаднат с около 90 процента, пише „Политико“.
Следваща спирка: климатичен неутралитет
В началото на месеца Съветът и Европейският парламент постигнаха временно политическо споразумение, с което целта за постигане на климатичен неутралитет до 2050-та година се превърна в закон. В него е заложено и парниковите емисии да намалаят с поне 55 на сто до 2030-та година спрямо 1990-та, информира ЕПА. За целта ще се създаде европейски научно изследователски съвет за климатичните промени, включващ 15 научни експерти от различни националности с мандат от 4 години.
Ето защо държави като Португалия например решиха да инвестират в декарбонизирания градски транспорт и са изпратили стратегиите си за одобрение до Европейската комисия. „Укрепваме система, създадена преди повече от 150 години, за да обслужва жителите, разпръснати из нашите седем хълма, и която сега има добавената стойност да бъде декарбонизиран транзитен вариант за нашия град“, коментира пред „Политико“ Мигел Гаспар, отговорник за мобилността в Лисабон.
Много европейски градове са изградили сложни трамвайни системи през първата половина на миналия век, но повечето от тези мрежи в Западна Европа по-късно бяха бракувани, за да се изградят пътища за автомобилите.
„Лисабон разби тази тенденция само благодарение на уникалната си география“, каза Гаспар. „Имаше опити да се заменят трамваите с автобуси, но те не успяха да се изкачат по стръмните хълмове на нашия град или да обиколят тесните ни улички.“ И макар трамвайната система да е оцеляла, според Гаспар финансирането е ограничено и някои линии са затворени през 80-те и 90-те. Миналата седмица кметът на Лисабон Фернандо Медина обяви, че ще бъдат похарчени 43 милиона евро за закупуване на 15 нови трамвая за мрежата.
Трамваите вече са тренд
Подобна тенденция се наблюдава и в Германия. Берлин обяви, че също ще трамвайната си мрежа. Вагони все още се движат в източната част, разделена в миналото от Берлинската стена. На запад обаче те са премахнати в периода между 1954 и 1967 г., за могат автомобилите да се движат по-комфортно.
Германската столична сенаторка по транспорта Реджин Гюнтер, част от партията на Зелените, призова за проекти за разширяване трамвайните линии в старите квартали на Западна Берлин Кройцберг и Нойкьолн. Трамваите съставляват голяма част от плана на града за увеличаване на обществения транспорт с допълнителни 70 километра писта, планирани през следващите 15 години. Той е на стойност 28 милиарда евро
Гюнтер казва, че трамваите предлагат добър начин за запълване на пропуските в градската транспортна мрежа, тъй като те са по-евтини за изграждане от метрото. "Трамваите ще стават все по-важна част от прехода за мобилност в Берлин", споделя тя.
Продължава на следващата страница...
Случаят на Берлин предлага микрокосмос на съдбата на трамваите в цяла Европа, констатира „Политико“. Докато градовете в бивши съветски сателитни държави поддържаха обширни трамвайни мрежи – Будапеща, Прага и Варшава – много от капиталистическата половина на Европа изкорени цели мрежи в полза на допълнително пътно пространство. Тази тенденция се обърна през последните десетилетия, като трамваите се върнаха в Нотингам в Англия през 2004 г. През 2017 г. пък властите в Страсбург отвориха директен трамвай през Рейн в Германия за първи път от 1945 г. насам.
В Южна Европа се полагат усилия за възстановяване или разширяване на трамвайни мрежи в Милано и Рим, а миналата седмица вицепремиерът на Испания и министър на екологичния преход Тереза Рибера обяви, че ще бъдат изразходвани 19,6 милиона евро за разширяване на трамвайната система на Севиля, която е основана през 1897 г., деактивирана през 60-те години и след това възстановена през 2007 г.
Още една алтернатива
Междувременно на мода се връща и още едно алтернативно средство за придвижване – велосипедът. През последното десетилетие държавите целенасочено инвестираха в изграждането на велоалеи с надеждата, че ще насърчат повече хора да се качат на своите колела, за да избегнат трафика. И макар у нас движението на две гуми да не е съвсем регулирано, а велоалеите често да се превръщат в паркинг, то в други държави има бум в купуването на велосипеди.
Най-големите доставчици на велосипеди във Великобритания и САЩ сигнализираха за недостиг на артикули още през миналата година. Оказва се, че пандемията е вдъхновила много хора да се замислят за по-полезен и за тях, и за околната среда транспорт. По информация на Тhe Washington Post продажбата на колела през миналата година е скочила със 120%. Според изданието хората търсят нови начини да излязат навън и да се упражняват, защото фитнес залите или все още са затворени, или отворени с ограничен капацитет на посетителите. И най-важното – велосипедът е икономичен и екосъобразен начин да се погрижим за природата. Защото пандемията ни научи именно на това – да мислим в перспектива и да се грижим повече както за нас, така и за останалите.
