Общество

Три неща, които обединяват бъдещите жертви на домашно насилие

Логично е щом мъжете насилници имат общи емоционални черти, да се търсят такива и при жените, пострадали от домашно насилие.

Три неща, които обединяват бъдещите жертви на домашно насилие

Снимка: kaboompics

Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!

 

Когато говорим за домашно насилие, в повечето случаи на фокус са насилниците. Това е естествено – познаването на психологията на насилника е изключително важно, за да се избегне попадането в насилническа връзка, както и за по-добра ориентация, ако жена е в капана на такава.

Логично е щом мъжете насилници имат общи емоционални черти, да се търсят такива и при жените, пострадали от домашно насилие. И макар това да е много трудно, защото е истина, че няма застрахована срещу насилие жена, то не всяка жена остава в насилническа връзка. Оказва се, че между жените, които остават, все пак има общи неща.

 

Имат ниска самооценка

Когато Джо Димаджо удря за трети път Мерилин Монро, тя просто го напуска. Актрисата прекъсва връзката сравнително рано и бихме могли да си помислим, че за богатите и успешни жени е по-лесно. За съжаление, има армии от много успешни и реализирани жени, които не са изключението, подкрепящо правилото. А това е така, защото личната самооценка не зависи чак толкова от успехите ни като възрастни. Тя в повечето случаи се изгражда в ранна детска възраст.

Жените жертви на домашно насилие, без значение към коя социалната група принадлежат, са обединени от това, че имат ниска самооценка. Те са убедени, че нещо не е наред с тях, че не заслужават добро отношение и че нямат лична стойност, за да имат хубав живот.

Много често (поне) единият им родител е насилник (не само физически, но и емоционален, вербален, сексуален), а другият е зависимият във връзката – този, който приема насилието и тормоза за нещо нормално. Родителите съответно също са израснали в подобна среда и тази непрекъснатост на дисфункцията може да се проследи поколения назад.


Имат прекалено силна нужда някой да се погрижи за тях

Взаимната грижа в една връзка е нещо напълно нормално, но при някои жени желанието да се грижат за тях като за малки момиченца, е много по-силно от това да бъдат равнопоставени партньори. Те поначало не разбират връзката с мъж като съюз между равни половини на едно цяло.

Това идва с комплекта полови стереотипи, утвърдени от обществото. От момиченцата се очаква да са в подчинена и по-слаба спрямо момчетата позиция. Да са нежни и деликатни, пасивни, а в бъдещото семейство да имат най-вече обслужваща членовете му функция. От момчетата пък никой не очаква да плачат и да са чувствителни, те трябва да са силни, твърди, да взимат решения и да държат властовата позиция в семейството, установявайки контрол (който погрешно се разбира като грижа).

От момчетата се очаква да извървят дълъг и вълнуващ път, докато намерят своята принцеса, а от момичетата – да са красиви и да спят или чакат, докато принцът ги намери, за да се погрижи за тях.


Имат прекалено силна нужда да обгрижват

Жените, които търсят одобрение и оценка, поставяйки нуждите на всички останали пред своите, са в много рискова позиция да попаднат в насилническа връзка. Такива жени приемат травмите от детството на насилниците си за смекчаващ и дори оправдаващ вината им фактор. Обикновено те хранят илюзията, че ако го обгрижват, разбират и търпят, ще му помогнат да преодолее миналото. Вярват, че могат да го променят със силата на любовта и търпимостта си, и не разбират, че насилието поражда още насилие, става все по-лошо. 

Ако не потърсят сами помощ, тези жени обикновено дори след като се разделят с насилника си, попадат отново в подобен тип връзка. Склонни са да се свързват с мъже със сложно и драматично минало, искат да ги обгрижват и спасяват от демоните им. Отново не са способни да разпознаят опасността и по този начин се оказват в началната точка.

 

Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!