ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Трима души в една лодка, без да става дума за знамето

Трима души в една лодка, без да става дума за знамето

Снимка: Демократична България

Историята трудно пресъздава сложни сценарии. Опорни точки и политическа риторика. Сложни маневри и идеологически спорове, най-вече от типа – който не е с нас, е против нас. Историята обаче помни и преповтаря простите и еднозначни действия. Символичните жестове. Истинските послания.

Затова акцията на председателя на "Да, България“ Христо Иванов, общинския съветник на Демократична България в Бургас Димитър Йорданов и активиста от коалицията Ивайло Мирчев няма равна на себе си. Трима души в една лодка опитват да акостират на завзетия от мафията бряг. Опитват да спасят пленената държава. Без да губят повече време в обяснения кой какъв е и защо това, което виждаме ежедневно, е вече нетърпимо.

Няма нужда от обяснения. Има нужда само от едно знаме.

И показа, че имаме нужда и от лидери. От жестове, от символи. Акцията на тримата в лодката каза повече, отколкото всички дългогодишни опити да се обясни отвратителното положение в страната.

Оттук-нататък, историята ще помни. Ще помни и кой е бил в лодката. Макар мнозина да се тревожат, че протестите, запалени от този безапелационен акт, ще бъдат откраднати, превзети и опорочени, това няма как да стане. Както казва Ясен Бориславов в „Сега“: „Няма как Корнелия Нинова, Румен Петков, Божков, Слави и другите „идейни замърсители” на протеста да се нагласят оттук насетне в гумената лодка на Христо Иванов и „Да, България”. Те могат само да плуват след нея, както направи /за негова чест/ президентът Радев“.

Тази акция роди и друг много важен символ – българи и турци пеят заедно химна. За да докажат на сценаристите на задкулисието, че българските граждани са по-интелигентни и цивилизовани, отколкото мислят за тях господа мафиотите. За да покажат, че не се хващат на дребни провокации и че разделителната линия този път е една – между всички нас в лодката и всички тях в палатите.

На тези жестове все още управляващия министър-председател противопостави реч на фона на икона, свещник и навити ръкави. За да каже, че ще продължи да управлява и ще ни спасява от кризата, от зимата, от ковида, от международното положение... Но точно тази реч историята ще забрави. Ще запомни единствено оставката, която рано или късно ще последва.

 

Ден трети, посланията от площада

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...