ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Цената на страха - една торбичка "Била"

Цената на страха - една торбичка "Била"

Колаж: Валдес Радев

Познавам Валдес Радев от времето, когато работех в Нова. От времето, когато шефовете ни бяха млади и кадърни, а голяма част от телевизията се намираше в една не особено модерна сграда в софийския кв. "Дианабад". Не, не ми беше близък приятел, и сега не ми е. Но е готин, умен, колегиален и ми стана някак мило, когато карикатурите и меметата му добиха такава огромна популярност в интернет пространството. Не само защото познавам автора им, а защото наистина казват много.  

И когато вчера в медиите гръмна новината, че режисьорът и карикатурист вече не е част от екипа на Нова ТВ – "по взаимно съгласие", но не по негова инициатива, се сетих за последната телевизия, в която изкарвах прехраната си. Тогава и аз си тръгнах по взаимно съгласие, толкова "взаимно", че ми дадоха и някоя и друга заплата, за да си отида. Въобще няма да обяснявам за нараненото самолюбие, за унизителното поведение на шефовете ми, както и за облекчението, което изпитах много скоро след това (но повече от пет години по-късно продължавам да имам проблем с работата в офис). Разбира се, нещата вървяха натам дълго време, аз просто отказвах да повярвам, че сред нас има толкова големи страхливци. Тази телевизия отдавна изгоря, но покрай некадърните кариеристи и крадци на улицата останаха и много можещи и знаещи колеги. И тук ще стане така, въпрос на време е кулата да рухне, особено щом прилагането на болшевишките методи не спира и "неудобните" биват "екзекутирани" без излишни обяснения.

След 20 години работа за една медия някой те гони заради торбичка "Била"?! Може би Валдес все още не знае това, но вчерашният ден е първият от една много по-силна кариера и един много по-свободен живот. Факт е, че последните му карикатури се превърнаха във феномен, а серията с вицепремиера Каракачанов с торбичката от "Била", вдъхновена от снимката от посещението му в Египет, е особено силна. Жалко, че самоиронията не е силата на нашите политици. Жалко, че не само не се срамуваме, че съвсем заслужено сме на едно от последните места по свобода на словото в света, а напротив – не спираме да доказваме, че сме тесногръди страхливци. 

Разбира се, докато се информирах за случая на Валдес Радев, прочетох и коментарите във форумите на едни от големите ни онлайн медии: "Хлипайки от мъка заради клетия Валдес (прекрасно българско име впрочем), се позачудих кое е вярното – уволнен ли е, както гърми заглавието, или все пак е напуснал по взаимно съгласие, както уточнява текстът по-долу? Що така, редакцията?". Това е само един от "дълбокосмислените" коментари на потребителите. И си казах – какво пък, може би наистина не заслужаваме хора като Валдес, може би наистина си заслужаваме чалгата, патриотарщината на две ракии и сивото, безвкусно ежедневие. И една торбичка "Била", разбира се, която неизменно влачим в градския транспорт, за да не умрат от глад дечинята

Има обаче и такива, които застават зад Валдес и не се страхуват от истината. Сатиричният вестник "Прас-Прес" на "невъзпитаните карикатуристи" излезе с обръщение, в което се казва: "Нашият приятел и сътрудник Валдес Радев бе внезапно уволнен от "Нова телевизия", където си изкарва хляба. Ако не знаете – в "Прас-Прес" не си изкарваме хляба, а си търсим белята."

 

Малките хора срещу големите корпорации

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...