Общество

Цената на страха - една торбичка "Била"

Валдес Радев нито е първият, нито ще е последният.

Цената на страха - една торбичка "Била"

Колаж: Валдес Радев

Познавам Валдес Радев от времето, когато работех в Нова. От времето, когато шефовете ни бяха млади и кадърни, а голяма част от телевизията се намираше в една не особено модерна сграда в софийския кв. "Дианабад". Не, не ми беше близък приятел, и сега не ми е. Но е готин, умен, колегиален и ми стана някак мило, когато карикатурите и меметата му добиха такава огромна популярност в интернет пространството. Не само защото познавам автора им, а защото наистина казват много.  

И когато вчера в медиите гръмна новината, че режисьорът и карикатурист вече не е част от екипа на Нова ТВ – "по взаимно съгласие", но не по негова инициатива, се сетих за последната телевизия, в която изкарвах прехраната си. Тогава и аз си тръгнах по взаимно съгласие, толкова "взаимно", че ми дадоха и някоя и друга заплата, за да си отида. Въобще няма да обяснявам за нараненото самолюбие, за унизителното поведение на шефовете ми, както и за облекчението, което изпитах много скоро след това (но повече от пет години по-късно продължавам да имам проблем с работата в офис). Разбира се, нещата вървяха натам дълго време, аз просто отказвах да повярвам, че сред нас има толкова големи страхливци. Тази телевизия отдавна изгоря, но покрай некадърните кариеристи и крадци на улицата останаха и много можещи и знаещи колеги. И тук ще стане така, въпрос на време е кулата да рухне, особено щом прилагането на болшевишките методи не спира и "неудобните" биват "екзекутирани" без излишни обяснения.

След 20 години работа за една медия някой те гони заради торбичка "Била"?! Може би Валдес все още не знае това, но вчерашният ден е първият от една много по-силна кариера и един много по-свободен живот. Факт е, че последните му карикатури се превърнаха във феномен, а серията с вицепремиера Каракачанов с торбичката от "Била", вдъхновена от снимката от посещението му в Египет, е особено силна. Жалко, че самоиронията не е силата на нашите политици. Жалко, че не само не се срамуваме, че съвсем заслужено сме на едно от последните места по свобода на словото в света, а напротив – не спираме да доказваме, че сме тесногръди страхливци. 

Разбира се, докато се информирах за случая на Валдес Радев, прочетох и коментарите във форумите на едни от големите ни онлайн медии: "Хлипайки от мъка заради клетия Валдес (прекрасно българско име впрочем), се позачудих кое е вярното – уволнен ли е, както гърми заглавието, или все пак е напуснал по взаимно съгласие, както уточнява текстът по-долу? Що така, редакцията?". Това е само един от "дълбокосмислените" коментари на потребителите. И си казах – какво пък, може би наистина не заслужаваме хора като Валдес, може би наистина си заслужаваме чалгата, патриотарщината на две ракии и сивото, безвкусно ежедневие. И една торбичка "Била", разбира се, която неизменно влачим в градския транспорт, за да не умрат от глад дечинята

Има обаче и такива, които застават зад Валдес и не се страхуват от истината. Сатиричният вестник "Прас-Прес" на "невъзпитаните карикатуристи" излезе с обръщение, в което се казва: "Нашият приятел и сътрудник Валдес Радев бе внезапно уволнен от "Нова телевизия", където си изкарва хляба. Ако не знаете – в "Прас-Прес" не си изкарваме хляба, а си търсим белята."

 

Малките хора срещу големите корпорации