Липсата на политическа воля и на институционален капацитет за усвояване на европейското финансиране са основните пречки пред реализирането на Европейския зелен пакт в България. До този извод стига проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), което анализира готовността на членките на ЕС да направят европейската икономика въглеродно неутрална.
Възможността да се получи финансиране по европейския план за възстановяване, е направила българската климатична стратегия по-непоследователна. В последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост има по-амбициозни проекти за газифициране на регионите с европейски средства, увеличаване на възобновяемата енергия и за изграждане на нови ядрени мощности. Но запазването на въглищните централи, които произвеждат 90% от СО2 емисиите в България, за още 20 – 30 година се ползва с твърд политически консенсус, се казва в анализа.
"Правителство, медии и бизнес в България гледат на климата, като на поредната област, в която ЕС им се меси."
Съветът отчита, че дебатът за зелената икономика е бил потиснат от политиците преди изборите и че Европейският зелен пакт рядко се е обсъждал у нас.
Зелени политики и България
Основната опозиция срещу климатичните политики у нас идва от минния сектор и от производителите на горива, както и от синдикатите, според доклада. Подчертава се и енергийната зависимост от Русия, като експертите на ЕСВП смятат, че "геополитическите съображения засилват несигурността в България по отношение Европейския зелен пакт".
В същото време 85% от българите определят промените в климата като проблем.
Над 60 на сто са готови да приемат мерки за намаляване на последствията от тях, които лично биха ги засегнали като забрана на вноса на стари дизелови автомобили или въвеждане на такса върху нерециклируемите опаковки. Тази подкрепа дава повече свобода на лидерите да правят зелени реформи, отколкото те предполагат, особено ако ги съчетават с европейското финансиране за смекчаване на социално-икономическите последици.
ЕСВП поставя България и сред страните, които нямат институционален капацитет да усвоят европейските средства и затова препоръчват ЕС да улесни достъпа им до финансиране чрез плана за възстановяване на Европа.
Експертите смятат, че интегрирането на София в регионална група заедно с Гърция и Румъния, които са по-напред в климатичните политики, би било от полза за реализацията на зелените цели в България.
Учебникът по бъдеща история
Специален Учебник по бъдеща история на България представя възможното положително развитие на страната ни през следващите три десетилетия, ако днес започнем ключови реформи, като планираме умно, дългосрочно и с визия Националния план за възстановяване и устойчивост по от механизма за възстановяване на Европа "Следващо поколение ЕС".
Чрез него страната ни може да получи допълнителни 12 милиарда лева.
В Учебника България израства от страна – скромен новатор със силно ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика до една от водещите държави в Европа с развит иновативен и зелен бизнес, защитена природа и щастлив дом на просветени хора, които създават от страната ни проекти и бизнеси, решаващи световни предизвикателства.
Публикуван броени дни след парламентарните избори, Учебникът показва важността на дългосрочното експертно планиране, отвъд конкретните изборни цикли и управляващи конфигурации. Чрез Учебника коалицията "За зелен рестарт" настоява България да не пропуска историческия прозорец за реформи, създаден от коронакризата, климатичните промени и процесите на дигитализация и автоматизация в света.
Проектът е поредно начинание на коалицията, която обединява представители на иновативния бизнес и екологични организации: MOVE.BG, "Грийнпийс" – България, WWF България и "Институт Кръгова Икономика". Обединението, създадено в началото на пандемията през 2020 г. по инициатива на MOVE.BG, работи в подкрепа зеленото възстановяване на България и зелената и дигитална трансформация на българската икономика.
Какви са предложенията в Учебника?
Предложенията на "За зелен рестарт"
"Учебникът по бъдеща история" разказва процеса на промяна до 2050 година, ако днес започнем въвеждането на конкретни реформи в седем области, представени като отделни уроци в учебника:
* Иновативна икономика
* Индустрия 4.0
* Умения на бъдещето
* Възобновяема енергия
* Климат
* Кръгова икономика
* Биоразнообразие
* Земеделие
Реформите се основават на над 200 експертни предложения в пет становища на коалицията, създадени с цел подобряване на българския План за възстановяване и устойчивост по механизма "Следващо поколение ЕС".
Форматът на учебник е избран целенасочено, за да разкаже по разбираем начин защо именно днес е моментът за значими и смели решения за зелен рестарт на икономиката и обществото ни, защо трябва незабавно да подобрим Националния план и защо участието на всеки един от нас в този процес е определящ за бъдещето ни утре, догодина, след 10, 20 или 30 години.
Проектът не претендира за изчерпателност на реформите и областите на обхват, а показва, че в България има експерти с визия как страната ни да бъде реформирана, така че да се превърне в един от зелените, дигитални и иновативни лидери в Европа. Експерти, чийто глас, за съжаление, остава слабо чут в процеса по изготвяне на българския План за възстановяване и устойчивост.
Може да прочетете Учебника на специално създадения за него сайт – тук.
Zdr ko pr, план за възстановяване и устойчивост?
