Преди животът ни драстично да се промени с появата на Covid-19, когато говорехме за образование, обикновено проблемите, които ни притесняваха, бяха свързани с неграмотността на учениците, липсата на мотивация в учителите, необходимостта от обновяване на базата или качеството на информацията в учебниците. Днес просто се молим децата да имат възможността да учат. По възможност – в класните стаи и сред себеподобни, а не в изолация и пред екраните.
Стигна се дори до куриозната ситуация да се глобяват училища за това, че извършват основната си дейност – да съберат децата в класна стая и да им преподават уроци. Да, частно училище получи глоба в размер на 1000 лева за това, че си е позволило да предпочете присъствената форма на обучение за своите възпитаници.
Случката е от миналата седмица, през тази бяха въведени нови правила, които допускат присъственото обучение на всички ученици, които са в училища с по една паралелка за клас. Това поправи част от несправедливостите, срещу които негодуваха родители и учители, но отново не е помислено до край.
Учениците в частните училища са потърпевши от набързо формулираната заповед, която не отчита, че при тях често една паралелка не наброява повече от 10 – 15 души.
Простата сметка показва, че дори при 3 паралелки от по 8 деца имаме общо 24 ученика, които трябва да останат на дистанционно обучение, докато в други училища има паралелки от по 30 деца, но са единствени за класа и те без проблем могат да се върнат към присъствена форма на обучение.
"Не намираме логика клас от 30 деца да бъде върнат в училище под условието, че е една паралелка, а два класа с обща бройка пак 30 деца да останат на онлайн обучение."
Това е част от становището на Десислава Димова, майка на две деца, която заедно с други родители, споделящи тезата, опитва да привлече вниманието на МОН по конкретния казус.
Освен качеството на преподаване и усвояване на нов материал от страна на учениците, което е в пъти по-голямо при присъствена форма на обучение, не трябва да забравяме и за щетите върху психиката, които продължителното онлайн обучение нанася. За това апелира пред БНР и акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, психиатър, бивш национален консултант по психиатрия:
"Децата са обявени за разпространители на инфекцията - нещо, което ги стигматизира. Второ, въвеждайки ги в режим на онлайн обучение, остават пред екрана на електронни устройства за повече от десет часа на ден, което е сигурен изход към разстройство на вниманието с хиперактивност. Властите трябва да ни извикат, за да им кажем какво трябва да се предприеме, за да се осигури адекватно поддържане на нормалната комуникация на децата и ограничаване на експозицията пред устройството.."
Потвърждение за това намираме в публикацията на Анна Сейменова, майка на деветокласник, който скоро влиза във втората си година на дистанционно обучение и вече сам признава, че не издържа и иска да се върне в класната стая, въпреки че никога не е бил от най-социално активните деца:
"На колко от тези млади хора ще им се отрази това по някакъв начин в бъдещето, което за тях е дълго и все още незнайно? Колко от тях ще имат доживотни психически и физически отклонения от този изкуствен начин на живот, който им сервирахме и от този стрес с новините, които им докарахме?"
Много въпроси, много часове пред екран, много съдби, с които управляващите експериментират, докато се учат в реално време как се процедира при криза. Ние продължаваме да следим въпроса и да се надяваме на реакция от страна на МОН, защото е недопустимо родители и ученици да копнеят и да се борят за нещо, което би трябвало да се подразбира – правото на всяко дете да получава качествено образование, без това да нанася трайни щети върху неговата психика и да моделира светоусещането му по негативен начин.
Някои ученици ще могат да отидат по-рано на ресторант, отколкото на училище
