30 години българското образование се опитва да се реформира, да бъде по-модерно, по-гъвкаво и по-привлекателно, но качеството не само спада, спада и главоломно интересът на децата към ученето въобще. Училището е наказание за голяма част от децата, които не намират спокойна и сигурна среда в класовете си, а ръководството и учителите не могат да се справят с дисциплината и вдигат ръце в безсилие. А всеки родител ще свидетелства, че проблемите с дисциплината са все по-жестоки и отказват все повече от децата, които имат потенциал да бъдат добри ученици, но в една спокойна среда. Защото училището не е зверилник, нито е място за превъзпитание, още по-малко е по силите на учителите да се справят сами.
Това е само една отправна точка, но тя поставя нестабилните основи на отблъскващото училище, което най-малкото не е интересно.
Учебните програми се сменят на няколко години и майките с повече деца могат да разкажат как материалът всяка година се смъква в по-ранни класове, учебниците са писани от академици, които нямат грам понятие как мислят децата на 7-8-9 години и защо не е адекватно да ги питаме за разликите между парламентарна и президентска република или колко административни области има в България.
Предметът „Човек и общество“ е сбор от няколко дисциплини, които препускат измежду история, родинознание, обществознание, културознание, но с беглите терминологии на ханове, куп излишно подробни години, неясни понятия като „хегемони“, „конгломерати“ и партийни системи. Не на всеки родител е по силите да учи с детето си, още по-малко да е частен учител по всички предмети. Това е непосилно и невнятно наложена норма.
Просто програмите са сбъркани. Просто са сдъвкани и изискват часове подробна подготовка, за да имаме реални знания. Липсват практически часове. Едва една малка част от учениците могат да си позволят образователни екскурзии и да видят реалните столици на България, да направят разлика за епохите и архитектурата, още по-малко има изнесени уроци в музеи и други видове обществени обекти, които са важна част от реалния живот.
И още - колко елитни са елитните гимназии ...
Милла Иванова
Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта. Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...
;void(0);){kind=link}
