Общество

Училище любимо, как отегчително си ти!

Кому са нужни нови онлайн учебници, ако съдържанието е същото?

Училище любимо, как отегчително си ти!

Снимка: GettyImages

30 години българското образование се опитва да се реформира, да бъде по-модерно, по-гъвкаво и по-привлекателно, но качеството не само спада, спада и главоломно интересът на децата към ученето въобще. Училището е наказание за голяма част от децата, които не намират спокойна и сигурна среда в класовете си, а ръководството и учителите не могат да се справят с дисциплината и вдигат ръце в безсилие. А всеки родител ще свидетелства, че проблемите с дисциплината са все по-жестоки и отказват все повече от децата, които имат потенциал да бъдат добри ученици, но в една спокойна среда. Защото училището не е зверилник, нито е място за превъзпитание, още по-малко е по силите на учителите да се справят сами.

Това е само една отправна точка, но тя поставя нестабилните основи на отблъскващото училище, което най-малкото не е интересно.

Учебните програми се сменят на няколко години и майките с повече деца могат да разкажат как материалът всяка година се смъква в по-ранни класове, учебниците са писани от академици, които нямат грам понятие как мислят децата на 7-8-9 години и защо не е адекватно да ги питаме за разликите между парламентарна и президентска република или колко административни области има в България.

Предметът „Човек и общество“ е сбор от няколко дисциплини, които препускат измежду история, родинознание, обществознание, културознание, но с беглите терминологии на ханове, куп излишно подробни години, неясни понятия като „хегемони“, „конгломерати“ и партийни системи. Не на всеки родител е по силите да учи с детето си, още по-малко да е частен учител по всички предмети. Това е непосилно и невнятно наложена норма.

Просто програмите са сбъркани. Просто са сдъвкани и изискват часове подробна подготовка, за да имаме реални знания. Липсват практически часове. Едва една малка част от учениците могат да си позволят образователни екскурзии и да видят реалните столици на България, да направят разлика за епохите и архитектурата, още по-малко има изнесени уроци в музеи и други видове обществени обекти, които са важна част от реалния живот.

И още - колко елитни са елитните гимназии ... 


Колко елитни са елитните гимназии

Елитните гимназии са все още притегателен център за обикновено най-амбициозните родители и техните деца. Но колко елитни са тези училища, щом все още в езиковите гимназии няма учебници по съответния език, след като в гимназиите голяма част от изучаваните предмети се преподават на съответния език? Испанската гимназия в София навърши 30 години и е на път най-накрая да се отдели в своя собствена сграда, но учи учениците от помагала, качени онлайн и написани от чистия ентусиазъм на своите учители. Подобна е съдбата и на другите езикови гимназии, а са минали 30 години!!!! В реформи!

Не е за учудване, че децата днес учат повече от интернет, нищо че ше научат грешно, че няма да имат достатъчно граматика, че ще правят наизустени изречения. Просто нито една училищна система не ги вкарва в реални проекти и задания, в които те сами да се включват. Проекти като „Еразъм“ на разменни начала не са измислени случайно, но не се практикуват на гимназиално ниво. Не и масово.

В размисъла за онлайн учебниците и тяхното ново съдържание не бива да се загуби и твърде налаганото напоследък опростяване на материала. Отпадането на значими произведения като „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е знаково за мнозина, а такива произведения създават родолюбие и са част от историята ни. Дори децата все по-малко да разбират този тип литература, който те определят далечна от себе си, е важно да присъства самосъзнанието за българското, пък било то и далечно. Защото всеки материал, повтарян достатъчно дълго и достатъчно често, става механично запаметена информация.

Ще се съгласите, че всеки от нас помни теоремата на Питагор, както и чудесно помни каква е формулата на водата и от какви елементи се състои молекулата. Не защото всички сме математици и химици, а защото такива неща ни се набиват в постоянство в паметта.

Политическите виждания за образователната материя

Учебници и учебните програми са съществено важни за резултатите от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити. Те са част от общата образователна система и са пряк показател за


това какво предлага системата на учениците, но като че ли все по-малко от образователните експерти си дават сметка, че учебниците са зле написани, неразбираеми са дори за учениците с горен курс и откровено не отразяват интересите на младите хора в нито една сфера.

Учителите остават основният прозорец към материите, които преподават, но липсата на амбицирани и мотивирани кадри продължава да е проблем. Така в разговорите за нови учебници, този път онлайн, никой не говори за тяхното съдържание, сякаш с магическа пръчка ще се решат всички проблеми и недостатъци на хартиените издания.

„Учебниците и учебните програми оказват критично влияние на резултатите от НВО“, потвърди и служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов. На заседание на парламентарната образователна комисия Пенов отбеляза, че сегашната актуализация на учебните програми за учебните предмети от 1. до 10. клас е започнала от началото на 2022 г.

"Не трябва да бързаме с едно фундаментално изменение в учебните програми, а може би поетапно, за някои от предметите, където имаме по-сериозни предложения за изменения", сподели личното си мнение образователният министър и подчерта, че не бива да се подхожда на парче към проблема. Вместо това проф. Пенов предлага внимателно, с консенсус, който винаги се намира в сферата на образованието, да се подходи към изменение в онези учебни предмети, където това наистина е належащо.

Според него, най-наложителни са промените в първия прогимназиален етап, където промени всъщност не са извършвани.

Какво мислят предишните образователни министри... 


Бившият образователен министър и настоящ председател на парламентарната комисия по образованието и науката Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС има различно виждане:

„Без да се променят учебниците, може да се направи оптимизация на темите, да се направи оптимизация вътре във всяка тема и да се каже на учителите да формират ценности у децата, без това да се отразява в учебника".

Учебната програма остава задължителна, но учебникът не е. Образователните специалисти продължават да смятат, че учебникът е помощно средство и няма проблем в учебника да има повече фактология.

"Нашата образователна система е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и прекалено неамбициозна в трансформирането им в умения, и е абсолютно неамбициозна във формирането на ценности и нагласи", каза Красимир Вълчев. Според него, по учебните предмети „География“ и „История“ е по-важно да се формира отношение към света, отколкото да се научат всички понятия.

Друга безспорна промяна е свързана с по-голяма рамка на учебните програми и в държавите, които са направили такива промени, учебните им програми повече приличат на матрици от интердисциплинарни компетентности, които се засичат в различни теми.

Не това дали учебниците са безплатни или платени от родителите, ги прави ценни. Да, в момента учебниците за системата на МОН са безплатни до 7 клас включително, но все още остава хаосът от много помагала, неясно разписана информация, сбита в няколко изречения, често описваща цели периоди от българската и световна история.

От "Продължаваме Промяната" настояват да се гласуват промени в Закона за предучилищното и училищното образование и в резултат учебниците да бъдат безплатни за всички.

„Все пак би било добре в самия закон да бъде посочено кои учебници ще са безплатни, с оглед на видовете учебници - електронни, хартиени, и с оглед на предметите“, каза министър Сашо Пенов.

От "Възраждане" поставиха въпрос за квалификациите на педагогическите специалисти, а от "Демократична България" - за финансирането на детските градини и училищата според качеството на образованието.

Ако сте пропуснали, "Момичетата от града" напомнят и това...