Най-доброто признание за един учител идва, когато ученикът му го изпревари.
Не всеки преподавател обаче е способен на такова благородство. Наблюдаваме с изумление как един "сърдит неразбран театрал“ очерня своята най-успешна възпитаничка и просто не можем да повярваме.
Режисьорът Иван Добчев е преподавател по актьорско майсторство на първата българска актриса, номинирана за „Златен глобус“ – Мария Бакалова, която завършва през 2019 г. неговия клас в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Вероятно сега той е много горд с постиженията й, ще си кажете, но се оказва, че всъщност е по-скоро разочарован.
Защото „Борат 2“ за него е нещо като чалга, а той е подготвял Бакалова за елитарен джаз. Високо изкуство, висок театър. Или поне така му се е искало, но тя „беше настроена да прави такъв тип актьорски акции, да има такъв тип актьорско мислене.“
„Започна като студентка с някакъв определен мироглед за театъра – и с моите асистенти не успяхме за тия четири години да го променим особено“, обяснява пред „Площад Славейков“ режисьорът, който открито не одобрява „този тип кино, който тя прави“.
От това аз лично оставам с впечатлението, че Мария Бакалова е постигнала успехите си въпреки преподаването на Иван Добчев, а не благодарение на него и определено ми се иска да я поздравя. За мен тя вече не е възпитаничка на НАТФИЗ, а самороден талант, който се е съхранил.
Продължавайки да четем интервюто на Добчев положението става още по-трагично.
Преподавателят изтъква, че още като студентка Бакалова е играла ролите на „жена, която се държи екстравагантно с тялото си и с онова, което има като еротика в своята природа.“
„Но това, за което ние дълго време спорихме, от което се опитвахме да я извадим, да я преместим по-нататък, е по-евтиният, по-естрадният маниер, с който тя се опитваше да интерпретира тези героини. И сега го виждам в „Борат“.
Комичното е, че той сам отбелязва, че е гледал едва малка част от филма, не е пожелал дори да изгледа до края изявата на своята ученичка, която постигна международен успех и по всичко личи, че ще продължи да трупа награди и признания.
„Тяхната публика, естествено, не е публиката на „Сфумато“ и никога няма да бъде. Ние никога няма да слезем дотам да имаме стадиони с публика.“
Да слезем.
Посещавала съм постановки в Сфумато, включително такива, режисирани от Иван Добчев. Със същия зрителски интерес изгледах и „Борат“ и честно казано, коментарът му ме обижда. Още повече ме обиждат следващите разсъждения на режисьора.
Дали Мария Бакалова би била избрана за „Борат“, ако имаше повече опит в сериозния театър – пита журналистката, а Добчев отговаря по следния начин:
„Може би не. Ако имаше по-сериозен опит и отиваше натам, вероятно нямаше да я предпочетат. Предпочели са я точно защото е напориста и спонтанна. Но не е неопитна, напротив, с тези неща много бързо се трупа опит.
– С кои неща?
– Ами как да се слагаш – на мъже или на публиката.
От това бързо се натрупва опит, защото болшинството хора – и артисти особено, са суетни и искат да бъдат желани, пожелавани на всяка цена.“
Да се слага.
Посочете ми една красива жена, която не е била обявена на леконравна, моля. Вероятно няма да намерите такава. И в това се корени същинският проблем! Не в разсъжденията на тема високо или комерсиално изкуство, а във факта, че все още сме заобиколени от мъже, които в успеха на една жена са готови да видят всичко друго, но не и талант, работа, упоритост, та дори и късмет. Не. Тя умее „да се слага“.
И тези мъже ръководят театри, министерства, телевизии, градове, училища... Тези мъже никога няма да се примирят, че жените вече не се вълнуваме особено от сексистките им оценки.
В тази връзка, ако Иван Добчев е учител по театър, то Мария Бакалова за мен е преподавателка по еманципация. Излязла е изпод крилото на шовинистичния си преподавател и сега се радва на свободния си полет, недостижим за ниските дюдюкания на „високия“ театрал.
Хейтминутка: За Цвета, Мария и пълната липса на морал
