ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Улици

Улици

Напоследък по улиците на София можеш да видиш само чужденци и селяндури (да не ви обяснявам разликата със селяни). По точно да ги чуеш... "гледам и не вярвам на ушите си": или трудно разбираем английски на провинциални британци от села и паланки без обозначение на картата, или скрупольозно правилен такъв на холандци и немци, или български с тежък диалект (много "я", "йе" и произношение като с горещ картоф в устата). Един скептичен германец се опита да ми обясни, че среща хора, които няма да отидат до близкия Кьолн или Щутгарт, но хващат лоу-коуст самолет и пристигат в България, защото "имало хубави лесни жени, евтин алкохол, чудни дискотеки и хлабави закони" (май четири от четири).

"Виждането" не е кой знае колко естетическо преживяване (спомням си онзи поляк, дето беше казал, че неговият проблем с комунизма бил строго естетически): кошмарно облечени европейци, бели като стар войник или зачервени като розови прасета от слънцето, с наднормено тегло (Европа отдавна е по-затлъстяла и от САЩ) и невзрачни и обикновени лица, крещящи и свръхвъзбудени, или родни примати (отскоро научиха, че брадата е модерна, аз едно време бях пионер, който я използваше да дразни властите, не толкова да се харесва) с черни фланелки с шкембета и панталонки с дебел задник, гледащи лошо и свиващи импулсивно и несъзнателно пестници. Мутрите им са свъсени, на челата им две въшки се разминават еднопосочно, като спазват предимство, чертите им са издълбани на древни пещерни стени от първобитни художници... Жените са цяла нова тема. Да мернеш стройна и тънка, е като да срещнеш бяла лястовица в разказ на Йовков, а коремите, хиксовидните крака и увисналите като гащи на простор гърди не са прикрити с вкус и използване на малкото предимства (рокли, свободни поли, висок ток), а са пристегнати в ластични дънки, над които прелива тумбак, едва побран в миниатюрна фланелка. И пият бира вместо нещо изискано като вино или коктейл например...

С носталгия поглеждам назад към 90-те, когато всички бяха стройни, изтупани, поддържани, наточени, жадни за живот и с хъс и самочувствие. Изглеждаха като героите във филмите или книгите, дори като манекените в списанията. Конкуренцията беше жестока (до около втората-третата година от новото хилядолетие), закален съм в безброй битки за внимание и благосклонност... Сега (не че "се фукам и се фала"), като вляза някъде, веднага привличам внимание. "Смес съм от недостатъци, които чарът ми превръща в качества" (цитатът е от спагети-уестърн)! А патината на времето само им придава антикварна добавена стойност.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.