Общество

Улици

Напоследък по улиците на София можеш да видиш само чужденци и селяндури (да не ви обяснявам разликата със селяни).

Улици

Напоследък по улиците на София можеш да видиш само чужденци и селяндури (да не ви обяснявам разликата със селяни). По точно да ги чуеш... "гледам и не вярвам на ушите си": или трудно разбираем английски на провинциални британци от села и паланки без обозначение на картата, или скрупольозно правилен такъв на холандци и немци, или български с тежък диалект (много "я", "йе" и произношение като с горещ картоф в устата). Един скептичен германец се опита да ми обясни, че среща хора, които няма да отидат до близкия Кьолн или Щутгарт, но хващат лоу-коуст самолет и пристигат в България, защото "имало хубави лесни жени, евтин алкохол, чудни дискотеки и хлабави закони" (май четири от четири).

"Виждането" не е кой знае колко естетическо преживяване (спомням си онзи поляк, дето беше казал, че неговият проблем с комунизма бил строго естетически): кошмарно облечени европейци, бели като стар войник или зачервени като розови прасета от слънцето, с наднормено тегло (Европа отдавна е по-затлъстяла и от САЩ) и невзрачни и обикновени лица, крещящи и свръхвъзбудени, или родни примати (отскоро научиха, че брадата е модерна, аз едно време бях пионер, който я използваше да дразни властите, не толкова да се харесва) с черни фланелки с шкембета и панталонки с дебел задник, гледащи лошо и свиващи импулсивно и несъзнателно пестници. Мутрите им са свъсени, на челата им две въшки се разминават еднопосочно, като спазват предимство, чертите им са издълбани на древни пещерни стени от първобитни художници... [[more]]Жените са цяла нова тема. Да мернеш стройна и тънка, е като да срещнеш бяла лястовица в разказ на Йовков, а коремите, хиксовидните крака и увисналите като гащи на простор гърди не са прикрити с вкус и използване на малкото предимства (рокли, свободни поли, висок ток), а са пристегнати в ластични дънки, над които прелива тумбак, едва побран в миниатюрна фланелка. И пият бира вместо нещо изискано като вино или коктейл например...

С носталгия поглеждам назад към 90-те, когато всички бяха стройни, изтупани, поддържани, наточени, жадни за живот и с хъс и самочувствие. Изглеждаха като героите във филмите или книгите, дори като манекените в списанията. Конкуренцията беше жестока (до около втората-третата година от новото хилядолетие), закален съм в безброй битки за внимание и благосклонност... Сега (не че "се фукам и се фала"), като вляза някъде, веднага привличам внимание. "Смес съм от недостатъци, които чарът ми превръща в качества" (цитатът е от спагети-уестърн)! А патината на времето само им придава антикварна добавена стойност.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.