Детството е времето, в което сякаш гледаме живота през онези калейдоскопи, при които завъртиш ли ги, фигурките започват да придобиват весели очертания. В днешно време обаче децата твърде често сякаш се смаляват под тежестта на проблемите. Прицелваме се в пандемията, без да сме съвсем сигурни какво правим, а междувременно тревожността, самотата и гладът се надвесват като граблива птица над най-малките.
Правителствата трябва да вложат повече средства и ресурси, за да запазят психическото благосъстояние на децата и юношите, призовава агенцията на ООН за закрила на детето в доклад от вторник, който алармира за потенциалните вреди върху психичното здраве, следствие от пандемията от Covid-19, която се отрази най-осезаемо на крайно бедните и уязвими деца.
УНИЦЕФ споделя, че проведеното изследване „Състоянието на децата по света“ е най-цялостният поглед, правен досега за психичното здраве на децата и юношите в световен мащаб. Коронавирусната криза и принудителното затваряне на училища, което преобърна с главата надолу живота, постави на преден план въпроса за психическото благополучие на децата.
УНИЦЕФ отбелязва, че може да са необходими години, за да се установи в най-пълна степен въздействието на пандемията върху психичното здраве на малките. Психиатрите oтчитат признаци на дистрес, като деца и юноши най-често търсят помощ при наличие на мисли за самоубийство, тревожност, хранителни разстройства, тъй като локдауна и преминаването към дистанционно обучение ги откъсва от приятелите и ежедневната им рутина.
„Покрай паднемичните условия децата прекараха години от живота си далеч от семейството, приятелите, класните стаи, играта - ключови за детството, а това трудно може да бъде заличено“, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор.
"Въздействието е значително и това е само върхът на айсберга", добави с тревога Фор. "Още преди пандемията твърде много деца имаха неразрешените проблеми, свързани с психичното здраве. Правителствата не правят достатъчно инвестиции, за да посрещнат тези съществени нужди. "
УНИЦЕФ заявява, че разходите за подпомагане и защита на психичното здраве „са изключително ниски“, но за сметка на това нуждите са належащи. Като се позовава на данни преди пандемията от 2019 г., организацията извежда мрачна статистика, че почти 46 000 деца и юноши на възраст от 10 до 19 години отнемат живота си всяка година.
Дистанционното обучение остана мисия невъзможна за стотици милиони млади хора. Всеки трети ученик не може да участва активно в учебния процес, защото няма достъп до интернет или телевизия. Децата в най-бедните семейства са най-засегнати. Изчислено е, че две от пет деца в Източна и Южна Африка са останали без училище чак до юли тази година.
Друг факт с остър връх на действителността е, че локадуните също подхранват и поведенческите проблеми и се отразяват с особена сила върху деца с аутизъм и хиперактивност, подчертава УНИЦЕФ. Затова имат нужда да им бъде обърнато специално внимание, подобаваща грижа и много нежност.
Завещаното от пандемията трудно може да бъде изтрито като с гумичка, но е по силите ни да смекчим поне малко тревогите на най-малките, на които често се налага да изнасят най-големия товар на плещите си.
УНИЦЕФ: Затварянето на училищата е опасно
