Преди известен брой години, но не чак толкова много, в едно интервю за списание "Макс" Бойко Борисов отговаря по доста "интересен" начин на въпроса кой е най-впечатляващият лидер в световната история: "В съвременната история за мен номер едно, който ми е просто модел на подражание, е г-жа Ангела Меркел. От друга страна, Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин също са номер едно. Или Мао –за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации, се изискват качества".
Няма да коментираме пристрастията на премиера ни към доказани от историята диктатори, но ни се иска да ви обърнем внимание, че популисткото управление на Борисов все по-често е сравнявано в социалните медии с това на Адолф Хитлер. За приликите между двамата лидери има доста какво да се каже, особено за уклона им да си приписват заслуги за градежи, пътища и облагородяване на райони, като с изказванията си се опитват да държат в зависимости по-малко образованите хора от тях. И ако пропагандните речи на Хитлер демонстрират истинско ораторско майсторство (въпреки откровената им вреда за човечеството), тези на Борисов си служат с доста опростен (да не кажа опростачен език), защото, както казва самият премиер: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме."
Има и нещо друго общо между Хитлер и Борисов – това е страстта им към една и съща книга. Точно така!!! Книга. През 2013 г. Борисов заявява, че "Винету" на Карл Май е любимият му роман, след което многократно уточнява, че това не е единствената книга, която е прочел, и че всъщност е доктор на науките. Романът за приятелството между вожда на апачите Винету и неговия кръвен брат, благородния германец Олд Шетърхенд – Поразяващата ръка, се оказва и предпочитана книга на самия Хитлер. Тя като по чудо "оцелява" при горенето на книги през 1933 г. въпреки "расовата" си проблематика. Смята се романът, че спечелва симпатиите, защото Карл Май всъщност вгражда "архетипни германски характеристики в героите".
Оказва се, че колкото и жесток да е бил Хитлер, колкото и милиони убити хора и унищожени семейства да лежат на съвестта му, у него все пак е имало нещо фино и културно – любовта му към музиката. Освен че е доказан любител на оперното изкуство и на Вагнер, излиза, че той дори е бил таен почитател на "забранената музика". В откритата през 2007 година негова колекция от плочи има произведения на руски композитори като Чайковски, Бородин и Рахманинов. А в един от записите на Чайковски свири един полски евреин – големият цигулар Бронислав Хуберман.
Дали Борисов може да се похвали с колекция от плочи или богата библиотека в дома си в Банкя, можем само да гадаем. Доколкото се говори, поне притежава нелоша оръжейна и парична колекция. Но едно е сигурно, историята може и да му прости някои дребни пропуски в хуманитарното образование, но едва ли ще му прости управлението. Защото, както казва Радослав Бимбалов, все повече се доближава до момента, в който то ще остане в миналото. И тогава "собствената му страна дълги години ще се опитва да го изтрие не само от спомените си, но и от историята си".
