ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

В България децата таланти са или държавни, или частни. Факт.

В България децата таланти са или държавни, или частни. Факт.

Когато моят свекър почина, на погребението му си бяхме само ние, които го гледахме няколко години покосен от Алцхаймер. Няколко дни по-късно се появиха наследниците. Оказаха се непознати, много стръвни хора – за нула време разделихме, каквото имаше, а аз разбрах, че на този свят закон и справедливост не са припокриващи се понятия. На закона не му пука през какво си преминал и колко жертви си направил. Преглъщаш огорчението, казваш си, че е най-важно да сме здрави, че не си го правил за пари, и си продължаваш по пътя.

По подобен начин свръхнадареният ученик Андрей Петков, няколко години преди окончателно да напусне родината си, за да просперира в нормална държава и стимулираща таланта му среда, ще преглътне огорчението от неполучената справедливо спечелена награда в национално ученическо състезание по баскетбол, защото учи в частно училище.

Родителите на Андрей са работещи хора, а синът им е приет в частното училище, не защото са богати (пази Боже някой да е богат в тази страна), а точно защото е талантлив. От частното училище "Увекинд" са му предоставили възможността да учи там безвъзмездно, защото е надарено дете, но от държавата България не му дават нищо, защото е... дете от частно училище. Защото не е държавно, нито общинско дете – не е техен. Българин е, но не е техен българин. Талантлив е, но явно не по държавните стандарти.

И така, Андрей и съучениците му тренират, борят се, накрая печелят четвърто място, а Андрей е най-добър реализатор на турнира по баскетбол. Наградата за Андрей е обявена от организаторите – стипендия в размер на 1500 лв. за следващата учебна година. Майка му стъкмява необходимите документи, подава ги в МОН с входящ номер, както си му е редът, и оттам получава писмо, цитиращо вездесъща алинея: синът й не може да разчита на тази награда, защото тя не му се полага. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби стипендия се отпуска само на ученици от държавни и общински училища. Разбра ли сега, Андрей? Не си под закрила. Подпис. Печат.

Защо изобщо ученици от частни училища се допускат до държавно първенство тогава, остава неясно. Сигурно затова. За да могат да не се насладят напълно на победите си и за да могат да бъдат лекичко унизени все пак, защото са от частно училище. Отрано да им стане ясно, че не са част от обществото, че не могат да разчитат на нищо. Виж, данъците са в пълен размер.

Искате ли да ви кажа и още нещо? Ако Андрей не беше дете на работещи хора и не учеше в частно учлище, а беше по-пиарски случай, лично премиерът щеше да му връчи наградата. Но Андрей не се вписва в ничий политически пиар. Той е едно талантливо дете, на което твърде рано в живота му се налага да научи урока, че законът и справедливостта не са едно и също нещо. А после родителите му ще му кажат, че най-важното е да е здрав!

Но защо е така? Хайде, ние сме възрастни, преживели, свикнали да оцеляват в тази отровна среда. Но поне за малкото деца в тази страна не може ли да е справедливо?!

И за да не сме голословни, този текст ще изпратим и на Мая Манолова, Омбудсман на Република България. Защото е време хората, на които това им е работата, да потърсят справедливост – поне за децата!

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.