Напоследък три пъти чаках на опашка пред бар "Петък" (!). Да, оня, дето няма такса вход... Аз лично много се забавлявах (забавянето беше от пет до десет минути), разглеждайки любопитно околните, които нервно пристъпваха от крак на крак с несъзнателен ужас в очите, че ще пропуснат точно вечерта, в която съдбата им е отредила най-важната среща и ги очаква чутовно приключение.
Преди години обичах (ех, комплекси) да прередя всички и да демонстрирам, че съм вътрешен. Сега не съм вътрешен, въпреки че с огромните охранители си кимаме благосклонно и съзаклятнически, а и отвън ми е доста интересно.
Първият път бях заобиколен от десетина неаполитанци (или от околните планински села), образували типично албанска група от мераклии, чешещи се с наслада по гениталиите, обръснати до синьо преди половин час, окъпани със скъп парфюм и с разгърдени ризи, под които прозира не точно златното руно. Не преувеличавам, и аз мислех, че вече няма такива нагиздени като на сгоден циганин брат му екземпляри от Ботуша, които в безсмъртния "Бащата господар" дебатираха върху сексуалните разлики между овцата и жената.
Вторият път се омешах с кльощави и интелектуални брадясали окъсани хипстъри от Франция, които естествено не знаеха английски, но бяха забърсали пътьом (може и на опашката) няколко атрактивни и загорели нашенки.
Третият път потънах сред сънародници, досадни подпийнали (бира, какво друго) невзрачни самонадеяни студенти, които май тенденциозно ги държаха отвън и ги заплашваха, че няма да ги пуснат заради фриволното и нагло държане. [[more]]Писал съм и друг път с подобен извод - полетите от 9.99 евро напълниха страната с чужденци, което по принцип не е лошо, дори е положителен знак за развитие в правилната посока и приближаване към нормалността. Само че иностранците са предимно от контингента на "Слънчев бряг" - група младежи с няколко по-възрастни от тях (но далеч от моите библейски години) очукани и претръпнали пияници, които се наливат с евтин алкохол и се държат просташки. Чули са, че в "Петък" е купон, но не съзнават, че със самото си присъствие драстично изкривяват съотношението между половете и развалят точно атмосферата и настроението на хедонизъм и промискуитет, заради които са дошли. Нещо подобно се опитаха да направят (полууспешно) мутрите с "Ялта" (пак ще посетя с уговорки, страшен диджей идва).
А аз все още успявам (рядко, не се лъжете по постовете) да срещам предизвикателства и авантюри, докато кротко си пия подпрян отстрани сам със скучаещ, снизходителен и отегчен вид. И аз не знам как.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
