Стотици хора са натъпкани в мазетата на голяма обществена сграда в украинския пристанищен град Мариупол. Хранителните запаси са на изчерпване, някои имат спешна нужда от лекарства и лекарска помощ.
Няколко човека са развили сепсис от рани от шрапнел, на други дълбоките рани не заздравяват. Градът е обсаден от руски части и остава под бомбардировки. Близо 400 000-те хиляди жители са в капан без течаща вода, храна и медикаменти. По официални данни поне 2400 души в града са загубили живота си от началото на войната, но реалните числа вероятно са много повече.
Хората живеят за постоянно в подземията. Техните домове вече са разрушени и няма къде да се върнат. От време на време излизат, за да видят слънце и да дишат чист въздух.
Няма антибиотици, няма лекарства. Има хора с температура и треска вече 10 дни и никой не може да им помогне. Улиците са толкова опасни, че дори няма кой да събере мъртвите тела. Много са погребвани в общи гробове, просто за да спрат заразите. Центърът на града е неразпознаваем.
„Честно казано, сега най-търсените хора са свещениците! Къде да опеят мъртвите, къде да дадат кураж за молещите се. Това е чувството на безизходица“.
Това казва 40-годишната Алена, която е в подземията вече втора седмица със семейството си и двете си деца. Студено е, влажно, а хората лежат на земята. Не е изненадващо, че се разболяват, а и като се добави недостатъчната храна, ситуацията става още по-критична, показва репортаж на BBC.
За града не е осигурена хуманитарна помощ, нито хуманитарен коридор. Около 2 000 коли успяха да се измъкнат от първите бомбардировки, но след това други 2000 бяха обстрелвани. Разрушени са и пътищата от града.
В подземията само се чуват отекващите експлозии. Имат само един генератор, който използват, за да зареждат телефоните си, за да имат връзка със света.
„Имаме спешна нужда от хуманитарен коридор. Иначе сме обречени на бавна смърт от глад и жажда. Ако не, ще ни довършат инфекциите“, казва Алена.
