ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Възходът на пепеляшките

Възходът на пепеляшките

Когато бях на четири, попитах майка ми дали и аз, подобно на Пепеляшка, мога да се омъжа за принц. „Може, но обикновено принцовете се женят за кралски особи“, отговори тя. Това беше около 1978 г. и такива бяха установените порядки на деня. И макар отговорът на майка ми да сложи край на дворцовите ми въжделения, подобни възгледи не са успели да спрат цяла плеяда момичета, със знатен и незнатен произход, да реализират принцесините си амбиции, разчупвайки една по една догмите в най-консервативната монархия в Европа. Само две години след разговора с майка ми започва сагата, която ще промени английския кралски двор завинаги.

Уолис Симпсън и Едуард VIII

Вероятно си спомняте филма „Речта на краля“. А сещате ли се, че героят на Колин Фърт, принц Алберт, бъдещият крал Джордж VІ, всъщност никога не е очаквал да седне на престола, затова не е и предполагал, че говорният му дефект ще се окаже най-голямото предизвикателство в живота му. Но през 1936 г. неговият по-голям брат Едуард VІІІ абдикира, само 326 дни след коронацията си, заради намерението си да сключи брак с Уолис Симпсън, американка, която няма благородническа кръв. Но не липсата на титла, нито американският й произход е бариерата пред този брак.

Поставен да избира между „любовта на живота си“ и трона, през 1936 г. Едуард VІІІ абдикира.

Оказва се, че в Англия вече има прецеденти на кралски бракове с жени от „простолюдието“, или както е прието да се казва на английски, commoners. Това са херцогинята на Уиндзор, кралица Елизабет (съпругата на крал Едуард ІV, известна още като „Бялата кралица“ или с моминското си име Елизабет Удвил) и небезизвестната Ан Болейн, втората съпруга на Хенри VІІІ. Когато Британската монархия говори за комонърс, това не означава автоматично, че тези хора нямат аристократична кръв, но кръвта сама по себе си не е достатъчна, за да направи един брак династично равнопоставен – за това е необходимо кралско потекло (royal blood). Въпреки аристократичните си корени нито Елизабет Удвил, нито Ан Болейн отговарят на критерия за кралски произход, но все пак браковете им се считат за легитимни.

А проблемът с брака на Едуард VІІІ възниква с това, че Уолис Симпсън е вече с два брака зад гърба си, единият от които в процес на разтрогване към датата на събитията. Англиканската църква позволява повторна женитба, но само при вдовство, а през 1936 г. и двамата бивши съпрузи на госпожа Симпсън са още живи. Именно този факт я прави негодна за бъдеща кралица-съпруга, още по-малко пък за съпруга на главата на Англиканската църква. Поставен да избира между „любовта на живота си“ и трона, Едуард абдикира.

Даяна Спенсър, принц Чарлз и Камила Паркър Боулс

По критериите за „кралска кръв“ и любимата принцеса на Англия, лейди Даяна, не е равнопоставена като ранг спрямо съпруга си, принц Чарлз. Въпреки благородническото си потекло тя си остава „Принцесата на народа“, както ласкаво са я наричали англичаните. Даяна полага огромни усилия, особено през първите 10 години на брака си, за да намери общ език с кралица Елизабет ІІ, но последната никога не я приема като достойна снаха. И макар разтрогнатият брак през 1996 г. да е в пълен разрез с кралските традиции, на Елизабет сякаш й пада камък от сърцето. През призмата на 2018 г. обаче потеклото на Даяна изглежда безупречно, а кралската фамилия, която за последните 20 години на няколко пъти е принуждавана да занижи разбиранията си за династичен брак, има да си мечтае за кралица-съпруга от ранга на принцесата на Уелс.

По критериите за „кралска кръв“ и любимата принцеса на Англия, лейди Даяна, не е равнопоставена като ранг спрямо съпруга си, принц Чарлз.

Но дори и в началото на 80-те години потеклото и девствеността на Даяна я правят уж далеч по-предпочитаната партия за Британската монархия в сравнение със съперницата й Камила Паркър Боулс, в която принцът е влюбен и с която има връзка още от 1972 г. Счита се обаче, че и в този случай не неблагородническият произход на Камила е попречил да получи тя първоначалното предложение от престолонаследника на Британската монархия. Това предложение не идва, защото е изпреварено от публичното обявяване (зад гърба на тогавашната още Камила Розмари Шанд и от собствения й баща) на годежа й с постоянно пребиваващия в чужбина офицер на британската армия Андрю Паркър Боулс и последвалата женитба.

Както знаем, след повече от 30 години все пак идва заветното предложение и Елизабет II дава съгласието си принц Чарлз и Камила да сключат брак през 2005 г. Необходимостта от кралско съгласие е постановено от Акта за кралските сватби от 1772 г., според който управляващият монарх трябва да одобри брачния избор на всички членове на кралската фамилия. Няма ограничения относно произхода на бъдещите съпруг или съпруга, нито като ранг, нито като националност, но има такова за тяхното вероизповедание – трябва задължително да изповядват протестантската вяра. Счита се, че актът е съставен импулсивно от Джордж ІІІ за назидание на роднините му, които започнали да се женят, без да се допитват до него. Конкретният повод е тайната женитба на малкия му внук принц Хенри, херцог на Къмбърланд, с лейди Ан Хортън, която освен че е вдовица от брак с човек без титла, като цяло била жена със спорна репутация. Счита се обаче, че освен в случаите, когато първият министър изрично не го посъветва за това, монархът не отказва на поисканите съгласия.

Макар да е правнучка на барон и да се счита за пряк потомък на Уилям Завоевателя, Камила, за разлика от Даяна,

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала? Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе &ndash...