Общество

Вечната студентка

Октомври е. Времето е студено, а на улицата пред блока вече има мокри жълти листа, по които крача бързо. Отивам на лекции, а в чантата ми кротко лежи тефтера по „Всичкознание“, с който заедно ще влезем в аудитория. За пръв път от година и половина някой друг ще реши дали знам достатъчно. И уж е малко времето, а е някак странно. Завършеният курс по бакалавър ми се струва крайно недостатъчен и аз ще уча още. Ще бъда отново студентка.

Вечната студентка

Октомври е. Времето е странно, а на улицата пред  блока вече има мокри жълти листа, по които крача бързо. Отивам на лекции, а в чантата ми кротко лежи тефтера по „Всичкознание“, с който заедно ще влезем в аудитория. За пръв път от година и половина някой друг ще реши дали знам достатъчно. И уж е малко времето, а е някак странно. Завършената степен "бакалавър" ми се струва крайно недостатъчна и аз ще уча още. Ще бъда отново студентка.
[[quote:0]]Ставам с идеята, че денят ще е странен, приготвям книжката, на която гордо стои надписа „магистър“ и пак поглеждам към тефтера, с който ще ходя на лекции. С неговото съдържание ще трябва да доказвам на професорите колко съм сериозна и как вече съм стъпила с единия крак в професията. Просто имам нужда от малко тяхна мъдрост и напътствие. За да зная повече, за да пиша по-добре и да споделям по-интересни неща. Гримирам се бавно, избирам старателно роклята и се вълнувам. Страшно се вълнувам, въпреки че знам – днес е първият ден, в който нищо няма да учим, но самото усещане, че отново ще седна на чина и пак ще слушам професорите, е приятно странно.

[[more]]От малка мечтаех да ходя на училище, а след това да имам поне две магистратури и винаги чувах упреците – колко е лошо и безотговорно да бъда „вечната студентка“ – неориентирана, незнаеща какво иска да работи и някак закъсняла, остаряла, учеща... А аз просто исках да знам повече, да се доближа до големите светила на науката и да чувам техните препоръки, за да се развивам. Кое му е лошото, така и не разбрах. Напук на всичко си подадох документите и днес отново влизам в час. Без звънец, без страх, само с леко напрежение, че започва новата ми ера, в която пак ще се ядосвам за стипендии, неочаквани оценки, несъобщени изпитвания, но това излизане от зоната на комфорта е всичко, от което имам нужда.

Моят личен подарък. За мен самата – вечната студентка, знаеща къде отива и просто искаща малко повече…