В момента чета „Един френски роман“ на обявилия се за "бунтар и купонджия", съвременен до всяка гънка на мозъка, Бегбеде. И в този той се осмелява да назове истинското име на суетата, заложена във всеки един от нас. Тъй като това е семеен роман, повечето от размислите му са около семейството и по-скоро за неговото разпадане. За това, че се отдалечаваме от семейството си с годините, страхувайки се да не се припознаем в него. Променили сме се, се опитваме да го забравим.
Да поговорим за нашето православно семейство. Отново се фокусирам върху това, което Бегбеде натъртва в целия си роман: отчуждение! Дали то ще ни направи силни или си оставаме просто едни суетни невежи?
Наближава най-светлият празник за Православието. Това не са просто почивни дни, а празник над греха. За разлика от католиците, ние почитаме жертвата, която прави Синът Божий в името на изкуплението на изконния грях. Разпване, смърт и възкресение. Незнание и отричане, жертвоприношение и чудото на чистата вяра в доброто.
Някои харесват Коледа, други пак са решили, че само ще почиваме. Животът не отделя нито раждането, нито смъртта, но за Православието е важно поне да знаем, че най-значим е Великден. Хубаво е да познаваме религията си, най-малко: познай, пък после се отречи.
Еднакво трудно е да вярваш в един бездуховен свят и да не вярваш, отчаяно заличавайки следите на предци и семейни традиции. По-лесно е да обвиним църквата, кризата, политиката, а кога ще се обърнем към себе си?[[quote:0]]От „На изток от рая“ на Стайнбек пък всеки знае, че най-доброто познание е вярното тълкуване. На избора, който дава Бог на човек какъв път да поеме. Всеки от нас знае какъв избор е направил за себе си…
Великден е толкова любим за мен празник - Светата литургия и преклонението в петък вечер и сутрешната тържествена неделна за Възкресението, обичаят с боядисването на яйца, вкусните домашни курабийки, козунаците, жертвеното агне, празничното настроение, лекотата от пречистването, смс-ите с приятели и уверението: Воистина воскресе![[more]]Не е задължително да направите пищен празника, може да премине тихо и смирено или весело и шумно с цялото семейство, което все не ни дава да пораснем:). Достатъчно е обаче да запалим свещ вътре в нас и да се прекръстим, за да може душата да огледа колко място сме оставили за доброто.
Весели пресветли, празнични дни!
