ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Великденски вълнения

Великденски вълнения
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

 

За първа година откакто се помня, по стечение на обстоятелствата не успях да отида  на църква в ноща на Христовото Възкресение. Останах си вкъщи, но понеже исках да съм съпричастна, останах пред телевизора. На живо по БНТ. 
Точно това стана и повод в тази свята нощ да излея моментните си мисли. 
Искам да направя една предварителна уговорка обаче. Това не е провокация и не искам да бъда разбрана погрешно, аз съм един модерен, млад човек, който носи вярата в Бог вътре в себе си. Ходя на църква, имам икона в чантата си, която е винаги с мен и се старая да спазвам Божите заповеди. Да,... не постя по време на целите пости, но има ли безгрешни простосмъртни? 
Според мен всеки човек по свой си начин вярва или не и изразът на тази вяра или не е много различен. Всеки прави своя избор за себе си. 
Но ще се върна на това, което видях и което ме развълнува толкова много.
Цял ден, дори цяла седмица в целия български ефир всички водещи на различни предавания и репортери се опитваха да покажат еуфорията на предстоящия празник. Историята на Христовото Възкресение се преразказа стотици пъти. Но нещо ми е кухо и изкуствено. Не знам по-критична ли съм станала или какво. За капак дойде церемонията в “Александър Невски”. Гледах я цялата. Хубаво е понякога да погледнеш нещата отстрани. 
Това, което ми показа камерата на БНТ още в самото начало беше пошло и изкуствено. Грях ми на душата, но ми се стори, че церемонията се организираше на самия момент. Имаше една суета между духовните хора, събрали се там, поне отстрани не личеше добър синхрон и стегната подготовка. После дойде следващото. Изнесе се благодатният огън от олтара и не тръгна веднага към хората, който бяха в Храма, не....Първият, запалил свещ беше президентът, след него всички официални лица. Всичко това се случваше в един широк, отцепен периметър в Храма, беше очебийно за всички, колко са далече от НАРОДА политиците му и извинете ме - Църквата му. 
Поледва една доста дълга пауза, едно суетене около президента и цялата му делегация там. Ок, приемаме, че на официалните лица трябва да се обърне някакво специално внимание, което не е редно принципно. В храма, пред Бог всички са равни, но както и да е. Лицата, които видях в тази делегация обаче и това, което изразяваха не беше истинско, не беше вяра. Видях лица на хора отиши по задължение, лица който се ръкуваха по между си и се подсмиваха като на коктейл, потупваха се по гърбовете, така заговорнически и лукаво някак си. Някои дъвчеха дъвка. Не бяха естествени и искрени. Изглеждаха мнооого важни, по-важни от всички останали. Не им беше особено приятно да са там, но няма как, нали предстоят избори. Такива хора нямат нужда от Бог. Те са над всички.
Стана ми неприятно.
Неприятно, защото останалите хора, отишли там бяха приветливи, бяха с лица на вярващи. Много симпатични хора, възрастни, млади и деца, облечени добре като за празник, които сигурно са отишли доста рано, за да успеят да влязат вътре в Храма и да гледат церемонията отблизо. А не -извинете ме за израза, мазни политици. 
Жалко е всичко това. Поредната малка част надежда умря тази нощ в мен. Нищо не е станало по-добро, нищо не се е променило в по-добра посока. Още една загубена година.