ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вината на майката

Вината на майката
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Не знам дали е защото нашето поколение роди децата си по-късно и като по-възрастни родители, сме по-склонни на анализи и безкрайни разсъждения. Не знам дали е защото цялата съвременна маркетингова индустрия се е наговорила да ни създава ненужни нужди и празни съмнения. Сигурна съм обаче, че на всички нас, съвременните родители, не ни е чуждо чувството на вина.

По всякакви поводи, във всякакви ситуации – в детската кухня,  в  лекарския кабинет, на площадката, в детската градина - заговорът срещу родителското спокойствие тече с пълна сила, а в душите ни пораства, в началото - буйно, после - по-овладяно, но все така сигурно, чувството на съмнение – „Добра майка ли съм?“. В един ужасен момент примката се затяга и съмнението се трансформира в едно гнетящо и вечно чувство на вина.

Акушерката, лекарят, продавачката в детския магазин, съседката, свекървата, госпожата в детската, твоята най-добра приятелка. Никой не ти спестява нищо. Никой не мисли за теб и твоите усилия на майка, никой не смята, че се справяш блестящо, така, както ти, в безкрайната си наивност, плахо си си помислила.

Леко снизходителна усмивка, извити устни, свити вежди:
Колко време кърми?
Това дете като го гледат толкова бабите, знае ли коя е майка му?
От колко време кашля така?
Даваш ли му капки?
Много е глезено, ама много.
Наистина ли спи във вашата стая?
Аз на твое място отдавна да съм му показала, че така не може.
Две години ви остават до първи клас, трябва да се занимавате повече с него.
Това дете изобщо яде ли нещо?

И така, като под китайска капка, ден след ден, твоето самочувствие и увереност биват унищожавани.  Поговорката „Майката знае най-добре“ се превръща в екзотична мечта, защото тук знаят всички, освен майката. Дори когато си наложиш да не се поддаваш на чужди внушения, няма как да ти се размине – дори да елиминираш бабите и познатите, все някога ще стъпиш в лекарския кабинет или на родителска среща.

А цялата държавна машина, впрегната да помага в отглеждането на твоето дете, е построена върху разбирането, че родителите по-скоро пречат в този процес. Образованието заляга над философията, че знанието не е радост и светлина, а тежка обязаност, мъка и безкрайна борба. Здравеопазването се крепи на вярата, че щом си там, нещо не си направил както трябва – или не си дал правилните капки, или не си отишъл навреме на лекар, абе с две думи – ти си виновен. За да говориш нормално със лекар или учител, трябва да си минал начален курс по детска педагогика или педиатрия. Съмнявам се обаче, че това ще ти е от полза.

Изобщо не ми се разсъждава по темата с изобретателността на индустрията, която трябва да печели от твоето дете. То не са дизайнерски памперси, то не са бънджита, шезлонги и бебефони. От една страна е много по-лесно един разумен човек да се предпази от подобни глупости. От друга – почакайте само детето ти да стане само обект на реклама – чувството за вина се смесва с безсилен гняв. Да, живеем в консуматорско общество и не можем да направим нищо по въпроса . Нищо ли? Защо в България изобщо е допустимо реклама на детски стоки да върви през деня по детските канали, е въпрос, който е крайно време да зададем на регулаторите. Но това е друга тема…

После идват книгите за родителство. Всеки, който е прочел поне една такава книга, знае какво имам предвид. Винаги се оказва, че това, което мислиш, че е добре за твоето дете, е нищо повече от напълно погрешен метод на възпитание. Колкото повече такива книги четеш, толкова повече разбираш, че интуицията, на която винаги се разчитал, е изветряла стара мома, която кара на стари лаври и нищо добро не може да ти предложи.

Майка ми често казва, че не помни да се е кахъряла толкова, когато ни е отглеждала. Мога само да й завиждам. В ерата на осъзнатото родителство, подхранвано от психолози, възпитатели, маркетолози, лекари и обикновени доброжелатели, е повече от трудно да отгледаш детето си спокойно, с леко сърце и чудната вяра, че това, което правиш, е най-доброто за него.

Но това, в което истински вярвам, че да имаш дете е най-прекрасното нещо на света, то е и най-естественото нещо на света. То се преживява според законите на любовта. А любовта може да сбърка, но никога не може да сгреши. Затова, да вземем чувството за вина, мили майки, да го смачкаме на топка и да го хвърлим в коша за пране на ненужни емоции. Когато го пуснем в пералнята, ще се превърне в едно наистина приятно чувство. Чувство на гордост от това какви добри майки сме!

 

Деца насила не се гледат

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...