Когато преди 3 седмици 35 неправителствени организации, сред които Фондация "Асоциация Анимус", се обединиха с призив към държавата за ефективни мерки в борбата срещу домашното насилие, за по-добро взаимодействие между институциите и за спешно приемане на Закона за защита от домашно насилие от бъдещия парламент, единственото министерство, което не изпрати свой представител, беше МВР.
Вчера, по повод жестокото убийство на поредната българка, 10-а от началото на годината, министър Демерджиев заяви, че за съжаление, координацията между НПО сектора и полицията невинаги била на висота.
Няма как да е на висота, министър Демерджиев – без законови промени, които да уредят огромната бездна, която дели жертвата на насилие от всички нас, обществото – съседи, семейство, приятели, колеги, полиция, прокуратура, съд, медии, специалисти и обикновени зрители. От пет години модерирам ФБ групата „Не си сама“, която наброява 7600 члена. Най-често срещаните чувства, които споделят всички тези хора, са отчаяние, безсилие и липса на всякаква вяра в институциите.
Забележете, министър Демерджиев, жертвите априори не вярват, че полицията е в състояние да ги защити. Не и при настоящото законодателство, по който прокуратурата се самосезира само при доказано „системно“ насилие. Тоест, ако има доказателства и свидетелства за повече от едно деяния на насилие. Това е върхът на малоумието, без извинение. Това означава, че жертвата трябва да се върне при насилника, след като преди това е извикала полиция, извадила си е медицинско, ограничителна заповед от съда и пр. и да чака следващ акт на насилие. Сами разбирате, че няма да чака дълго, за това поне законодателят се е погрижил.
Затова и Кристина не се е обърнала към полицията. Затова от Фондация „Асоциация Анимус“ са се старали да я убедят да подаде сигнал, а тя не е искала. Още едно уточнение. Също вчера по обществената телевизия съобщиха, че преди да загине, Кристина е „сигнализирала НПО“. Нека да е ясно – неправителствените организации не са правоохранителен орган. Тяхната задача е да съветват, да оказват първа помощ, да правят експертизи, да насочват, да работят с жертвите и да им помагат да се справят. Това не отменя задължението да се подаде сигнал при тежки и кризисни ситуации, но историята познава и много случаи, в които това е правено без никакъв резултат. Имало е жени, които са подали сигнали и впоследствие полицаите им се карат, защото насилникът не е останал на място "да ги изчака". Имало е случай на убийство на жена, която има издадена ограничителна заповед. Имало е случаи на жени, които още с незараснали рани напускат кризисния център
Продължава на следващата страница...
и се връщат при насилника си. Тогава задължително НПО подават сигнал към полицията и социалните, но техните правомощия за пълнолетен човек, който е в риск, са ограничени. Изобщо, тази дупка в закона е толкова голяма, че всички замесени могат да паднат в нея.
С това не искам да кажа, че полицията не си върши работата. Имало е много случаи, при които полицаите, с вързани от закона ръце, намират други поводи да приберат виновника, за да може поне една нощ жертвата да спи спокойно.
Още нещо. По сегашното законодателство,
хора, живеещи без съжителство, но в интимна връзка, не попадат под закрилата на институциите.
Жертвата не може, повтарям – не може, да изиска от съда ограничителна заповед, защото на практика няма такова право. За нея важи принципът, че едва ли не е трябвало да се омъжи за насилника си, за да има поне минимална защита от българската държава.
Ще кажете – ами нали ще се приеме все някой ден новият закон, там това ще се разреши. Ами вероятно няма. Дори да бъде приет този закон, едно от най-спорните точки в него е именно тази за интимните връзки и трябва ли те да попадат в неговия обсег. Защитниците на „традиционното българско семейство“, иначе казано – БСП и Възраждане – са против такава точка, защото ги е страх, че така под юрисдикцията на закона ще попаднат и хомосексуалните двойки. Така че дори и да се съберат гласове за приемането на този закон, едва ли хората без брак и съжителство ще бъдат защитени.
Последно. На 15 март на събитието, на което министър Демерджиев не дойде, присъстваха представители на двете най-големи политически сили в България. Те обещаха, че ще внесат и гласуват законопроекта при първа възможност. На събитието не дойдоха представители на БСП и Възраждане.
Ние ще чакаме новия закон. Кристина – не.
За нейната смърт сме виновни всички ние, но най-много - политиците, които 5 години спират новия закон. Кръвта на Кристина е и по техните ръце.
Политици внасят Закона за домашното насилие при старта на парламента
