А сега си спомнете колко пъти сте се заричали, уморени от работа и изнервени до крайност, че един ден ще зарежете всичко и ще си останете вкъщи. При мъжа и децата... С днешна дата мнозина са склонни да преосмислят това свое желание, защото се сблъскват с последиците му. Прекалените очаквания и реалността очертаха координатната система на огромното ни разочарование. Случаите на домашно насилие растат с всеки изминал ден.
В енциклопедията на синдромите това състояние е описано като „парижки синдром“ и се отнася главно до японските туристи под Айфеловата кула. То се характеризира с шок и много вегетативни признаци – като аритмия, учестено дишане, потене и възбуда. Понякога дори се появяват халюцинации. Париж, за който са си мечтали, няма нищо общо с Париж, какъвто е. В такъв случай се предписват успокоителни и незабавно връщане...вкъщи. Каква ирония на съдбата!
В момента нашето „вкъщи“ не е същото.
Това не е онзи спокоен дом, подчинен на доскорошният ни стабилен дневен ритъм. „Вкъщи“ днес е затвор, из който пълзят змиите и гущерите на нашето недоволство.
Отворете прозореца привечер и ще чуете онези раздиращи тишината викове на уплашени жени, твърд и категоричен тембър на мъже, писъци на деца. Принудителната изолация ни постави лице в лице с нерешените ни житейски проблеми, които умело замитахме под вратата на света навън, готов да ги погълне с огромната паст на тоталния си шум.
Всеки имаше къде да се скрие, но сега това е невъзможно. Всеки имаше своите бягства.
Влакът дерайлира и четирите стени на стаите ни стават неми свидетели на грозни сцени, чуват се ужасни думи. Това същите хора ли са? Това ние ли сме? – питат се мнозина, пълнейки поредната чаша с алкохол – илюзорния ни „съюзник“, който вместо да разрешава, усилва проблемите.
Понякога си мисля, че наистина сме жертва на чудовищен експеримент, както не малко хора твърдят, и светът за една нощ се е превърнал в гигантски зоопарк. Лъвът е затворен в клетка с лъвицата, слонът със своята слоница, но ако вълкът споделя едно пространство със заека и той няма накъде да бяга...
Играта на котка и мишка.
Ето за това говоря. Доскорошните жертви на насилие са притиснати от обстоятелствата и принудени да търпят стоически в името на децата, в страх да не ги чуят съседите, в ужас да не тревожат близките с проблемите си, защото и без това са притеснени.
Как да реагираме, ако напрежението у дома ескалира, а вербалната агресия прерасне във физическо насилие? Има ли кой да ни помогне?
В поредица от материали, ние, Момичетата от града, верни на своята активна позиция срещу домашното насилие, ще даваме думата на специалисти, които ще споделят съвети за преодоляване на напрежението и справяне със ситуацията.
Присъединете се и към нашата публична Фейсбук група НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО, чиято цел е да окаже подкрепа за хилядите жени в България, които са принудени да страдат, да търпят, да се крият, да премълчават, да се срамуват и да плачат всеки път, когато биват тормозени, бити, унижавани… Кампанията има за цел да обедини усилията и волята на всички обществени организации, институции и отделни личности в борбата срещу насилието в дома, от което страдат не само жертвите и техните деца, но и цялото българско общество.
Оптимизмът - най-разпространената стратегия за справяне със стреса при жените
