Имаме чувството, че откакто свят светува има и телевизионни сапунени сериали (или сапунените опери). А някои от тях са безкрайни и имат своята публика, която ги предпочита дори днес, когато съществуват продукции като Game of Thrones, True Detective, House of Cards.

Сапунените опери са сериали от драматичен тип, характеризиращи се с липсата на класическа пауза, тоест тяхната продължителност във времето е неограничена. Сюжетът и героите се разклоняват в безброй подсюжети, появяват се нови герои, а драматичните обрати нямат край, за да се задържи вниманието на зрителите и да се увеличи гледаемостта. И това, изглежда, е много успешно: сапунените опери се произвеждат в огромни количества и се гледат навсякъде – една индустрия за милиарди долари.

На всички ни е ясно, че те не изискват много ангажираност, от тях няма да научим нищо, а единствената им цел е да ни осигурят забавление за известно време. Те остават предпочитани за много хора, защото не натоварват, или поне така си мислим.  

Твърденията на австрийският невролог Ервин Хелингер от университета в Залцбург обаче могат да помрачат това забавление много бързо. Той изследва това което се случва в мозъка ни, докато гледаме сапунени опери.

Хелингер твърди, цитиран от агенция БГНЕС, че сапунените опери могат да бъдат също толкова вредни, колкото и пристрастяването към наркотиците, защото могат да причинят „обща апатия, раздразнителност, личностни разстройства и дори деменция“.

Според него сапунените сериали представляват заплаха поради действието на "огледални" неврони.

На всеки му се е случвало докато гледа филм толкова да си "кликне" със историята и образа на някой от греоите, че да се съпреживява всичко, което му се случва. 

Някои хора могат да се идентифицират с филмови или телевизионни герои толкова много, че започват да говорят за тях, сякаш са истински. Тъй като историята продължава безкрайно и се развива бавно, имаме време да изпитаме емоциите по същия начин, както и героите. Някои хора са искрено разстроени и недоволни, когато любимата им сапунена опера най-накрая свърши.

Липсват им главните герои, дори могат да се почувстват празни, което да доведе до депресия и дори по-дълбоки състояния. 

Любимите ни филми, които не носят оригиналните си заглавия