ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Време е да се събудим – 5 оптимистични сценария за бъдещето

Време е да се събудим – 5 оптимистични сценария за бъдещето

Водата в каалите на Венеция е по-чиста, съобщава се и за появата на делфини. Снимка: Getty Images

Спомнете си – катастрофичните новини през последните месеци и години бяха повече отколкото човек може да понесе. Климатични промени, изчерпване на природни ресурси, унищожаване на тропическите гори и на биоразнообразието, войни, бежански вълни, хибридни войни, в които истината умира всеки ден, ден след ден. В същото време – невиждана до този момент глобализация на света, възход на консуматорското общество, безумно потребление на ненужни вещи, концентрация на властта и богатството в шепа хора, докато, въпреки всички положителни действия в посока ограничаване на бедността, милиони хора по света нямат достъп до елементарни жизнени ресурси като вода и храна. Напрежението се трупаше, а усещането, че нещо неизбежно ще се случи, за да върне нещата в естественото им русло.

Един ден балонът се пукна.

Шокът е огромен за нас, разглезените чеда на постмодерния свят, свикнали да летят до Милано на шопинг, до Виена на оперна постановка и до Франция на ски. За дни животът ни се промени из основи, превръщайки ни от господари на планетата в пленници на дома си. Нищо вече няма да е същото. Но в най-тежките моменти човек може да избере как да гледа на ситуацията – като на наполовина пълна или наполовина празна чаша. Вече се очертават най-важните уроци, които ние, хората, можем да научим. Ето кои са най-оптимистичните сценарии:

Земята ще си почине от нас

Като едно огромно куче, цялото в бълхи, един ден Земята просто може да се отърси от нас, хората. Земята, която не уважаваме, която експлоатираме безогледно, Земята, която не пазим от себе си и своята алчност. Истината е, че сега Земята ни дава още един шанс! Можеше и да е много по-зле, можеше този вирус да е много по-опасен, много по-смъртоносен. Можеше да не е вирус, а природно бедствие, което не можем да спрем – нито с карантина, нито с ваксина.

Едно от най-вероятните причини за появата на коронавируса е контактът с диви видове, с които доскоро човекът не се е срещал. Но както джуджетата от Мория от „Властелинът на пръстените“, заслепени от своята алчност, копаят все по-дълбоко и дълбоко, докато намерят гибелта си в недрата на земята, в своята самоувереност хората завладяха и последните диви кътчета на нашата планета, за да се срещнат с един непознат враг.*

Според хипотезата „Гая“, създадена през 1970 г. от химика Джеймс Лавлок и микробиоложката Лин Маргулис, всички органични и неорганични компоненти на нашата планета представляват един взаимосвързан механизъм, който е в състояние да се регулира самостоятелно.** Може би дойде времето да се замислим за влиянието, което нашият начин на живот оказва върху планетата. Урокът ни е ясен – да ограничим потреблението и експлоатацията на природни ресурси, да се върнем към по-отговорно и ако щете – по-скромно съществуване, така че нашият дом, Земята, да може да се възстанови. Междувременно тя започна да го прави – в Китай и Италия въздухът се изчисти, в София нивото на фини прахови частици рязко се подобри, водите на Венеция изглеждат по-чисти.

Неминуемо е, планетата ще си поеме дъх. Въпросът е какво ще е научило човечеството междувременно и дали ще използва уроците по най-мъдрия начин.

Ще осъзнаем колко е важно да си част от общността

Крайният индивидуализъм на съвременното общество е поставен през изпитание. Сега, когато сме принудени да стоим вкъщи, отделени от колеги, приятели, съседи и случайни минувачи, хората осъзнават, че другите човешки същества са нещо изключително важно! В Италия, а вече и в България, хората бързо осъзнаха колко им липсва прегръдката, целувката, събиранията с приятели, разговорите със съседи – простичките неща, които довчера приемаха за даденост. Чувството за социална принадлежност, за солидарност и взаимопомощ се усили, многократно увеличено от социалните мрежи, които изобилстват от кампании, жестове, благотворителни акции, групови актове на солидарност и подкрепа към медици, учители и доброволци.

Ще се засили чувството за национална принадлежност, подкрепата за родното производство, ще се даде предимство на местното пред глобалното.

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...