ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Време е за второ действие

Време е за второ действие

Снимка: Левена Лазарова

Вероятно няма човек в България, от тези, които следят новините и си дават сметка за ставащото в света, който да не е доволен от бързите мерки, които правителството взе за налагане на социална изолация и функциониране на държавата в условия на извънредно положение. Да, тези мерки бяха взети навреме и дадоха ефект – скалата на случаите на заразени с Ковид-19 пълзи нагоре бавно, здравеопазването ни имаше достатъчно време да се реорганизира, за да посрещне вълната от тежки случаи, която неминуемо съпътства развитието на болестта във всяка една държава.

Да, има и пропуски, има и противоречия, необмислени мерки и безсмислени заповеди, има хора, които не спазват наложените мерки, и заради тях страдат всички останали, но важното е едно – мерките работят.

Близо месец след налагането на извънредното положение обаче въпросите започват да се променят. От това какви мерки взимаме, за да се защитим, до това какво следва оттук-насетне.  И още по-важното – кога?

Как и по какви критерии ще решим, че е време да започнем да отпускаме хватката – по броя на новозаразените, по броя на тежките случаи, как?

Докога ще сме в извънредно положение?

Кога ще е най-безопасно да започнем да възстановяваме икономиката си, бизнеса си, делата си?

Ясно е, че предприетите мерки забавиха разпространението на вируса, но те няма как да го спрат. Ако искаме да продължим да живеем, ще трябва на направим план как да живеем с Ковид-19, защото той няма да си отиде толкова бързо.

В Германия, Дания, Австрия властите започнаха да съобщават как постепенно ще излизат от наложената социална изолация, в какви периоди ще се случва това. Така тези правителства не само дадоха на своите граждани план за излизане от ситуацията. Те дадоха на своите граждани хоризонт, дадоха бъдеще. Това, което в момента в моята България отчаяно липсва – идеята какво ще правим след 13 май.

Давам си сметка, че най-трудното предстои. По-лесно е да затвориш една държава и нейните граждани по домовете. Трудното е обаче да прецениш как и кога да почнеш да ги пускаш.

Мълчанието по този въпрос поражда напрежение и недоверие. Ако правителството продължава да изчаква в мълчание, ще се стопят не само спестяванията на хората, ще започнат да се стопява и доверието към Щаба и властта. А както знаем, това е последното, което те биха искали... 

 

 

5 оптимистични сценария за бъдещето


 

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...