Общество

Времето е пари, но парите не могат да купят време

В постиндустриалната епоха времето се превръща в разменна монета, по-ценна и от парите. Какво ако печелиш милиони, щом нямаш време да ги харчиш?

Времето е пари, но парите не могат да купят време

Има една сцена от последната книга за Бриджит Джоунс, която ме разсмя до сълзи и в същото време дълбоко резонира в мен. Бърза Бриджит към училището на децата си, закъсняла е – много ясно – и в този момент вижда група туристи, които се устремяват към нея, очевидно за да я питат нещо. Паникьосана, тя рязко сменя посоката, за да ги избегне. И в това време си мисли: “О, Боже, в какъв свят живеем, след като не ме е страх някой да не ми открадне чантата, а ме е страх да не ми открадне пет минути от времето...”

Преди дни прочетох новината, че сър Ричард Брансън, нестандартният британски предприемач и собственик на Virgin, дава право на служителите си да ползват неограничен отпуск, стига сами да организират изпълнението на поетата от тях функция – чрез заместници, дистанционно или по какъвто друг начин намерят за подходящ.[[quote:0]]Последния път, когато от една компания се опитаха да ме привлекат на работа и дойде моментът, в който да кажа условията си, седнах, помислих и установих, че след няколко години в свободно състояние аз: а) вече не мога да си представя как работя от 9 до 6 ч. и се отчитам с електронна карта; б) как си броя дните от жалката 20-дневна годишна отпуска и в) как изобщо давам една втора от будния си живот на някого срещу заплащане, каквото и да е то. Поставих изискване за 30-дневна отпуска годишно плюс плаващо работно време, но пак ми се видя твърде ограничаващо. Накрая отказах изобщо да се занимавам и сега продължавам да се наслаждавам на свободата си. Вярно, без високата заплата, която вървеше с пакета...

В постиндустриалната епоха времето се превръща в разменна монета, по-ценна и от парите. Днес е ясно, че мотивацията на хората да работят не се измерва само с работната им заплата, а с качеството на живот, което човек може да си позволи. Какво ако печелиш милиони, щом нямаш време да ги харчиш? Не е ли по-щастлив онзи, който може да се шляе по широкия свят, от онзи, който няма дори пет минути, които да подари на някой заблуден турист?

Преди Ричард Брансън мнозина други работодатели са се уверили, че когато даваш на хората време, те изкарват повече пари. Най-големият пример в това отношение е революцията, която Рикардо Семлер прави в Semko през 80-те години на ХХ век, предоставяйки на своите служители пълен пакет свободи, включително и неограничена ваканция. От предприятие с годишен оборот 4 млн. долара бразилската компания се превръща в проект, който в наши дни прави милиард на година.[[more]]В истерично забързания ни свят възможността сами да разполагаме с времето си е новият златен стандарт. И все повече работодатели по света оценяват огромната възможност, която “новата сделка” им дава – работа срещу време. Време е да се замислим, но имаме ли... време за това?