ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Върни се, Ню Йорк, всичко е простено

Върни се, Ню Йорк, всичко е простено

Снимка: Pexels

Ню Йорк никога не е бил толкова тих и празен. Ето какво написа Роджър Коен – един нюйоркчанин, който, както много други, страда при вида на пустите и самотни улици и си иска града обратно. И не само.

***


Джордж Сорос:
ОТ ГРАДА
25 май 2022 | Общество

Джордж Сорос: "Нашата цивилизация може и да не оцелее"

„Нашата цивилизация може и да не оцелее. Руската инвазия в Украйна може да е началото на Трета световна война“....

Прощавам ти, Ню Йорк. Прощавам ти твоето ръмжене, твоята агресия, твоята суматоха и караници. Прощавам ти Ла Гуардия и лятната воня от несъбрания боклук. Прощавам ти липсата на таксита в дъжда. Прощавам ти измамните локви и кишата на бордюра. Дори ти прощавам The Mets и липсата на места за паркиране, и камионите за доставка, спрели на велоалеите. 

Всичко е простено, само се върни: монолозите на бездомните в метрото, влаковете, които никога не идват, влаковете, които спират в средата на тунела, задръстванията, камионите за боклук, блокиращи кръстовищата, шумът от строителните площадки, съскащият дим от капака на шахтите, мудните високи SUV лимузини, бученето на милионите климатици, шофьорите, облегнали се на клаксоните, градският шум, който никога не спира, докато не спря наистина.

Прощавам ти. Прощавам ти сега и завинаги. Как бих могъл някога да завидя на твоето спокойствие, твоята неотстъпчивост, твоето нахалство, твоята наглост, твоя преценяващ поглед, твоето бързане, твоето нетърпение, твоето пренебрежение към социалните привички, когато през цялото време знаех твоята велика тайна, че изключителната амбиция съжителства по твоите улици с емпатията, която всеки нюйоркчанин изпитва към своя съгражданин?

Само се върни и всичко е простено: туристите, шляещи се в театралния квартал, пътищата, изпъстрени с дупки, лудите цени, вечерите, завършващи в 9:30, защото утре е поредният ден в Ню Йорк и има пари за правене, ужасният баскетбол, ресторантите, които имат свободна маса може би чак след няколко месеца, пренаселените тротоари, хората, пристрастени към телефоните си и събиращи се на изхода на метростанцията, твоят начин никога да не отстъпваш, докато не превърнеш всеки един от работниците си в зомби привечер.

Прощавам ти плъховете – да, дори плъховете, ще добавя и хлебарките.

Настъпването на август – простено. Ледените зимни ветрове от Хъдсън и Ийст Ривър –  простено. Невъзможността човек да се придвижва в града – простено. Прощавам ти тълпите, лудостта, жестокостта, псувните, оплакващите се клиенти, нетърпеливите търговци и най-неудобните таксита в света.

Прощавам ти салатите от кейл, ресторантите, които продават само овесени ядки, модните тенденции. Прощавам ти уличните проповедници, лицемерните родители, които не спират да говорят за училищата на децата си. Прощавам ти Macy’s през коледния сезон и "Таймс Скуеър" – винаги. Прощавам ти опашките с туристи, тълпите, блокиращи картините в MoMA, натъпканото с хора метро в пиковите часове. Прощавам ти всички задържания на вратите на метрото, пияниците, пикаещи и повръщащи на улицата.

Прощавам ти Penn Station. Прощавам ти пристанищната администрация, да, дори това!

Прощавам ти жестокото разделение на имащи и нямащи.

Прощавам ти автобуса, водещ до такситата в ремонтиращата се LaGuardia и записа, който се опитва да ни убеди, че автобусът е наистина нещо страхотно.

Виж, ще извиня лудостта, че AirTrain JFK започва в Куинс, а не в Манхатън. Прощавам ти полъха на урина в неделя сутрин, счупените стъкла в Сентрал Парк и начинът, по който убеждаваш хората да казват, че „може да имам свободно време следващия месец“ е нормално.

Има и още...

Стаси е едно обикновено момиче, което открива себе си в градските разходки, вкусната храна, хубавите филми и добрата компания. Тя е човек на крайностите – ще я намерите или в някое столично заведение с приятели, или в стаята ѝ, забила поглед в книга, далеч от хората. Най-лесно се изразява върху лист хартия с чаша кафе в ръка, а понякога и в кулинарния ѝ блог, посветен на гастрономията в...