ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Всички са експерти за езика в сериалите, професорите – не

Всички са експерти за езика в сериалите, професорите – не

Снимка: БНТ

Груб уличен език, съвременна реч от 21. век и диалози, каквито се водят в училище днес. Това направи впечатление още с първите два епизода на най-чакания български исторически  сериал по БНТ „Войната на буквите“.

От хашлашки език в устата на цар Симеон, през още по-разговорните и нашенски реплики между царските наследници, всеки зрител забеляза дисонанса в речта в сериала и заваляха коментари на какъв език се е говорело през X век и как е недопустимо репликите да са толкова разговорни. И вместо да ровим в учебниците и енциклопедиите, събрахме мненията на авторите на сериала и на специалистите по темата.

За сценаристите най-важното в подхода е да се изградят образи, които са разбираеми за съвременнатабългарите публика:

"Идеята ни е да направим една модерна интерпретация на един важен исторически период така че хората да си задават въпроси. Целта ни не е поръчков пропаганден филм, а гледайки героите и събитията в сериала, човек да си зададе важен въпрос. Като например: Мога ли аз да направя нещо в България през 2023 година, съпоставяйки се с героя на Баян, например? При нас никога не е било въпрос да поставяме патос и патриотизъм на преден план", казва една от сценаристките на сериала Теодора Маркова. 

Затова и прекарват образите през спиралата на чувствата, които вълнуват човека и днес - кога взима решения от позиция на силата и кога - от страх.

Сериалът, който стъпва на романа на Людмила Филипова, събуди дискусии и различни обсъждания на исторически и културни аспекти, което е положителна реакция. Поредицата обаче не е имала амбициите да бъде исторически достоверен или политически коректен продукт, тъй като се опира на литературната измислица. Персонажите обаче се оказаха чувствителна тема и езикът в диалозите се оказа препъни камък за взискателния зрител.

"Зад буквите и зад оръжията стои човекът", казва съсценаристът Невена Кертова и допълва, че ако човек използва словото за война, той може да го използва и за да я потуши.

Третия сценарист Георги Иванов отива още по-далече:

"Поехме риска да се занимаваме с тази епоха от историята. Идеализираната картина у всеки у нас как са изглеждали, как са говорили и какви са били хората от Златния век, са различни за всеки от нас. През последните 100 години има натрупване за историческата истина от други художествени произведения.

Например, образът ни за цар Симеон идва най-вече от една картина, рисувана през 20-те години на XX век от Димитър Гюдженов. Трудно можем да се откъснем от тези украсени и почти обожествени представи за тези хора, които знаменито са управлявали страната ни

За историческите образи като икони и обожествяването им вижте още...

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...