Общество

Всички са експерти за езика в сериалите, професорите – не

Войната на буквите

Всички са експерти за езика в сериалите, професорите – не

Снимка: БНТ

Груб уличен език, съвременна реч от 21. век и диалози, каквито се водят в училище днес. Това направи впечатление още с първите два епизода на най-чакания български исторически  сериал по БНТ „Войната на буквите“.

От хашлашки език в устата на цар Симеон, през още по-разговорните и нашенски реплики между царските наследници, всеки зрител забеляза дисонанса в речта в сериала и заваляха коментари на какъв език се е говорело през X век и как е недопустимо репликите да са толкова разговорни. И вместо да ровим в учебниците и енциклопедиите, събрахме мненията на авторите на сериала и на специалистите по темата.

За сценаристите най-важното в подхода е да се изградят образи, които са разбираеми за съвременнатабългарите публика:

"Идеята ни е да направим една модерна интерпретация на един важен исторически период така че хората да си задават въпроси. Целта ни не е поръчков пропаганден филм, а гледайки героите и събитията в сериала, човек да си зададе важен въпрос. Като например: Мога ли аз да направя нещо в България през 2023 година, съпоставяйки се с героя на Баян, например? При нас никога не е било въпрос да поставяме патос и патриотизъм на преден план", казва една от сценаристките на сериала Теодора Маркова. 

Затова и прекарват образите през спиралата на чувствата, които вълнуват човека и днес - кога взима решения от позиция на силата и кога - от страх.

Сериалът, който стъпва на романа на Людмила Филипова, събуди дискусии и различни обсъждания на исторически и културни аспекти, което е положителна реакция. Поредицата обаче не е имала амбициите да бъде исторически достоверен или политически коректен продукт, тъй като се опира на литературната измислица. Персонажите обаче се оказаха чувствителна тема и езикът в диалозите се оказа препъни камък за взискателния зрител.

"Зад буквите и зад оръжията стои човекът", казва съсценаристът Невена Кертова и допълва, че ако човек използва словото за война, той може да го използва и за да я потуши.

Третия сценарист Георги Иванов отива още по-далече:

"Поехме риска да се занимаваме с тази епоха от историята. Идеализираната картина у всеки у нас как са изглеждали, как са говорили и какви са били хората от Златния век, са различни за всеки от нас. През последните 100 години има натрупване за историческата истина от други художествени произведения.

Например, образът ни за цар Симеон идва най-вече от една картина, рисувана през 20-те години на XX век от Димитър Гюдженов. Трудно можем да се откъснем от тези украсени и почти обожествени представи за тези хора, които знаменито са управлявали страната ни

За историческите образи като икони и обожествяването им вижте още...


Според Иванов сценарният екип избира по-трудния път - да очовечи тези образи от историята, защото великите герои са обикновени хора, които имат силата да променя света и да повеждат народа.

"Ако ги обрисуваме само в божествена светлина, това не е реалистично. Много по-разбираемо е да видиш един човек как се изгражда и учи от своята неувереност, отколкото да гледаш един пластмасов екшън герой. Ние искахме нашите герои да са триизмерни, многопластови, а не да бъдат някакви икони", казва Теодора Маркова.

Самата авторка на романа Людмила Филипова се съгласява на всякакви корекции, които са нужни за целите на сериала. 

Интересът сред младата аудитория е огромен

Голям плюс е, че сериалът предизвика огромен интерес сред младата аудитория, която пък страда от тежки информационни и образователни дефицити за тази епоха на Средновековна България. Младите са тези, които са готови да консумират готова информация и по-скоро са склонни да бъдат по-отворени към този прочит на историята, пресъздаден през филмите.

По-възрастните подхождат по-предпазливо като прецеждат информацията през всичките филтри на информация, която са събирали в житейския си път. Затова и те са много по-критични за филмовия разказ като трудно се откъсват от факта, че това е измислица. Въпреки това има поколенческо напрежение.

"Войната на буквите" обаче не е само локален сериал. Проектът е направен с цел да бъде модерен и има изключителен интерес от чужбина и получава редица покани от международни фестивали.

"Това е модерен прочит на Средновековието, каквото се прави в целия свят със средствата на различните изкуства. Критиките са основно за езика, на който в сериала се говори и той определено не е езикът от черковнославянските книги, които са достигнали до нас от тази епоха.

"Но това е немислимо да се иска да се прави сериал от 21. век със стари изразни средства. За нас беше важно в сериала да няма турцизми, които се появяват доста по-късно в езика ни", отбелязва Теодора Маркова.          

И допълва, че има и такива кино експерименти като „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, който е записан на арамейски, и търсеният ефект е преводът със субтитри и това е крайно необичайно, но се е приело добре от публиката. 

Има още... 


И предишните исторически екранизации са художествена измислица

Предишните филми, които екранизират събития от българската история също са художествени интерпретации и за това свидетелстват хората, снимали филми като „Княз Борис“, „Аспарух“ и др. "Дългите проучвания на епохата, преди да започнем писането на сценария, показаха, че хората са говорели много директно. Влагат много страст в отношенията си. Всичко често е буквално. Не се пестят думи, заплахи. Това са сурови времена. За много малки действия и грешки е можело да бъдеш наказан с живота си", обединяват се сценаристите за мотивацията си да направят диалозите във "Войната на буквите" толкова директни и понякога брутални.

Какво казват специалистите

Потърсихме специалистите езиковеди, за да разгледаме темата на какъв език и как точно са говорели българите през X век. Ругаели ли са? А царете и благородниците псували ли са? Използвали ли са уличен език, за да упражнят родителския си авторитет пред синовете, на които дават личен пример?

Потърсихме специалисти от БАН, от СУ и преводачи, които се занимават със средновековна литература. Но нито един от потърсените експерти не прояви интерес по темата. Посочиха, че не гледат сериали и темата не ги вълнува от професионална гледна точка. 

Независимо от езика, сериалът събира завидна аудитория и 12-те епизода се очаква да имат голям успех като културен и кино феномен на съвремието ни.