Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие. Да повторим. Всяко второ. Дете. Ето за тези неща трябва да се свикват национални оперативни щабове, да се пишат стратегии за възстановяване, да се гласуват промени, ако трябва и в Конституцията, но да има ефект. Защото от действие и промяна определено има нужда и то на много нива.
Стряскащата статистика идва от проведеното по поръчка на УНИЦЕФ за първи път у нас мащабно изследване, включващо събиране на данни за всички форми на насилието над деца в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление.
Проведено е в периода 2019 – 2020 г. от международната изследователска компания Coram International, която е специализирана в областта на човешките права и правата на децата и младежите. Проучването е национално представително и обхваща 1174 деца на възраст 13 –17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1411 възрастни.
Проучени са и 887 специалисти – учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.
Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид насилие (45,9%), последвано от физическото насилие (31,2%), сексуалното насилие (15,6%) и пренебрегването (10,5%).
Насилието най-често се случва на децата, когато са в училище (38,3%), следвано от насилието в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност,
имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца.
Що се отнася до физическо насилие, то се случва по-често на момчетата – 37,2% от запитаните – в сравнение с момичетата, сред които 25,6% посочват, че са били жертви на физическа агресия. При емоционалното насилие процентът на момчетата и момичетата е равен. За разлика от физическото насилие, децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома.
Едно от всеки 7 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез социални мрежи. Около 16%, или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора, съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си.
Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви на сексуален тормоз.
Едно от всеки 10 деца и млади хора съобщава, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3,5% посочват, че лицата, полагащи грижа за тях, понякога са забравяли да ги нахранят, 6,8% посочват, че в някои случаи тези лица са забравяли да ги заведат на училище или да им кажат да отидат на училище, а 5,9% посочват, че лицата, грижещи се за тях, понякога са забравяли да ги заведат на лекар, когато са били болни.
При децата, преживели една форма на насилие, е установена силно изразена взаимна зависимост с преживяването на други видове насилие.
13% съобщават, че са били жертви и на емоционално, и на физическо и на сексуално насилие.
Децата, преживели която и да е форма на насилие, посочват по-често, че пушат, употребяват алкохол и наркотици, а също така по-често упражняват насилие над други деца. Чувството за опасност у дома оказва най-сериозно въздействие върху благосъстоянието им: 64% от децата, които посочват, че се чувстват в опасност у дома, имат ниско ниво на благосъстояние.
По-уязвимите деца, както и тези от семейства в неравностойно положение, като например децата с увреждания и децата от по-бедни семейства, децата от ромски или турски произход, са относително по-малко запознати с възможностите за търсене на помощ в случаи на насилие в сравнение с другите деца.
Възрастните, които са били подлагани на физически наказания в детството си, заявяват значително по-често, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, в сравнение с тези, които не са били подлагани на такива наказания.
Мъжете и момчетата считат по-често от жените и момичетата, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо.
Какво показва проучването върху специалистите, работещи с деца?
Изследването прави и обстойна оценка на капацитета на специалистите, работещи с деца, и установява, че те имат различно разбиране за това доколко насилието над деца е сериозен проблем в България, както и различно разпознаване на признаците за насилие или злоупотреба.
Сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар на дете (6% – 16%).
Около една четвърт от професионалистите приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре. Обучение, свързано с темата насилие над деца, заявяват, че са преминали между 50% и 85% от специалистите, като остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи на насилие.
Като цяло има добро познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на насилие при 90 – 97% от професионалистите, а между 70 и 93% съобщават, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.
Сред основните пречки пред специалистите се посочват: липса на ресурси и сериозно работно натоварване, водещи до високи нива на стрес и текучество на персонала; липса на обучения, супервизия и конкретни насоки за реакция, както и неосведоменост за съществуващото законодателство, координационни механизми и протоколи.
Основните препоръки от изследването са:
* Повишаване на осведомеността сред специалистите и обществеността за всички форми на насилие над деца.
* Министерствата, ведомствата и професионалните организации следва да работят по-активно за повишаване на осведомеността относно държавните политики в областта на насилието над деца и да се осигури обучение за установяване и реакция на насилието над деца на всички специалисти, като се наблегне на по-слабо проучените и по-прикрити форми на насилие над деца, включително сексуалното насилие и онлайн тормоза.
* Необходимост от повишаване на статута на социалната работа, разширяване на мерките за задържане на персонала, обезпечаване на адекватна супервизия и управление, и професионализиране на работната сила в социалния сектор.
* Разработване на общи стандарти и насоки за използването на „сини стаи“ за провеждане на разпити и интервюта по щадящ детето начин.
* Разработване на общи и специфични секторни насоки, процедури и правила за разпознаване на случаите на насилие и подаване на сигнали към компетентните органи.
* Преглед на съществуващите координационни механизми и разработване на ясни правила и насоки за различните участници.
* Подобряване на информационната система за събиране, управление и анализ на данните за преодоляване на съществуващите слабости.
УНИЦЕФ: Затварянето на училищата е опасно
