ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Въпрос на кауза

Въпрос на кауза
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Всяка жена има поне по една кауза. Казвам поне, защото жените са по-емоционалната  половина от човечеството. Още по-хубаво е, когато личните интереси сякаш засягат едно по-общо благо. Ако нашите деца станат добри хора – ето принос към общото благо. Ако денят на хората, които обичаме, е по-добър от вчера и ние сме помогнали с една усмивка дори– ето още едно благо.

Казват, че ако мислиш една крачка напред, имаш разумна причина за твоя егоизъм, който ще осигури комфорта ти. Приемам да съм егоист в името на утре. Наскоро осъзнах именно това.
Попадам в последно време на промотиране на кампании от рода: „Нека  да почистим нашите...”. Сега тече точно такава, насочена този път почистването на бреговете на Черноморието ни. Идеята за подобен род кампании винаги възприемам със смесени чувства – от една страна, се чувствам съпричастна - да, искам да участвам  в почистването на морето, плажовете, градинките, парковете, от друга страна, се чувствам наказана за това. Аз да почиствам след този, който руши и мърси. Някакво чувство за липса на справедливост или ...?
Никой не ме кара насила, но пак се чувствам така – аз не мърся, не се отървавам., да, точно- не се отървавам, от отпадъците си, където намеря. Рециклирам дори най-прилежно. Понякога се случва и на плажа да събирам пластмасови бутилки, забравени  от плажуващи преди мен. Или да вадя пластмасови чашки от морето – явно някой си пие кафето там??? И винаги настроението, с което го правя, може да се сравни с всичко останало, което бих правила с нежелание. Правя го, защото някой друг не е помислил преди мен.

Тези снимки, които направих, са нещата, от които Нептун няма нужда и изхвърля на брега. Има снимка и на намиращото се в една от големите делви в Ботаническата градина в Балчик. Снимах се за спомен до една от тях. Съжалих, заради това, че погледнах в нея и видях отпадъците вътре. В градината има кошчета навсякъде, които неизбежно влизат във всеки кадър. Чудя се как да снимам, за да не са част от фона ми, тъй като буквално са навсякъде.  Въпреки това изглежда  някой е решил да изостави изпитата вече бутилка в красивите делви. Как сред толкова красота някой все пак е проявил първично разрушително действие и неволно, без мисъл, е поел към падение към себе си? Защото винаги тръгваме от първо лице, нали?
Направих снимки на коли – паркирани директно на плажа, газещи защитена местност и растения. Коментарът даже е излишен.

Тук сме решили да показваме красивата страна на живота ни, но нека да видим и това, което всички подминаваме, това, което ни заобикаля понякога. Темата е много обширна, много натрапчива в последно време и не занимава само еколозите. Затова как ще трябва да променим света, в който живеем. Оказва се, че трябва първо ние да променим нещо в нас и нашето съзнание. Ще трябва да се промени съзнанието на човека - господар на света. Захвърлил угризенията, живеещ само за мига. Ще трябва поне да балансираме от страна на добрата воля и постъпки. Колкото и банално, толкова и необходимо.
Стигнах и до още една линия на разсъждение в посока осъзнаване наскоро, след прочитането на едно, неподозирано за мен, интересно четиво. Попаднах на една малка притурка, която ми подариха преди време и на която аз така и не обърнах тогава внимание. Книжлето е на някой си Джон Кехоу. Информацията за него на гърба на книжката му е: писател, лектор, мизантроп... А самото четиво е озаглавено „Практики на щастието”. Е, аз го пренебрегнах преди време, а може би и не им беше времето за тези практики... Оказа се, че има доста интересни неща. Така, че ако ви попадне, не я отминавайте. А сега на въпроса – в разказите около уроците  на живота, които е получил и самия автор, имаше случка, която засяга моите „смесени чувства” около кампаниите и вида на плажовете ни да речем. Та, хем ми се иска да ги почиствам – организирано или не, хем съм ядосана на света, на хората, оставили хаоса след себе си, на човешката природа, на българина в частност.

Случката на Кехоу е следната: „Наскоро четох лекция в университет,  пише авторът, ... Казах, че основният проблем на замърсяването на околната среда – избиването на китове, дънните тралове за риболов, индустриалното замърсяване – лежи не в решенията на големите компании и правителства, а във вътрешната ни дисхармония... „Отрицателните мисли, цитира от лекцията той, които ние допускаме до нашето съзнание са тези, които създават проблемите”.  Жена от публиката избухва, наругава го, че държи и нея едва ли не отговорна за избиването на китове и демонстративно излиза от залата. Той обаче е във възторг от получилата се случайно демонстрация. След като се е допитал до мъдреци не само от близки, но и далечни култури, авторът обобщава, че човек с мисълта си обогатява общия световен поток на едно съществуващо общо съзнание. Ако мислим с яд, пренебрежение, неразумно, без мисъл за утрешния ден, без мисъл, че дори сега нашето лошо настроение наранява – ние влияем и върху общия по-голям процес, наричан колективно съзнание. Напомня малко Юнг и неговото „колективно несъзнавано“,  но тук имаме осъзнаване на това, от което сме част и ние повлияваме с това дори какво мислим. Както и с каква зареденост за мислите ни – положителна или отрицателна.

Толкова лесно на вид, а толкова абстрактно за обяснение. Идеята лично за мен и моята лична кауза е да изхвърля първо от съзнанието си това яд към всички, които правят плажовете, градинките и парковете в едно нелицеприятно за битуване място. С моята положителна мисъл аз няма как да ги накарам да не мърсят и  да не чупят всичко дадено им като недооценен дар, в случая. Просто няма да мисля за тях, когато прибирам някоя бутилка от плажа в торба точно за случая. Ще мисля, че запазвайки това, което имаме, един ден децата ни ще видят точно тази прекрасна природа, море и планини, която описват поетите и писателите, видели България. Която описваме и ние самите, застанали насред природните красоти. А не, както се казваше в един стар виц, да я търсят в сектор „Фантастика” в библиотеката.

Всичко е въпрос на кауза. За да има повече положителност, трябва първо да й направим място - като изхвърлим в някоя, точно за случая, торба в съзнанието ни всичко, което не мисли за нашето утре. А после го изхвърлим и от ума си. Опитайте!