ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Възможно ли е София да се нареди сред умните градове в Европа?

Възможно ли е София да се нареди сред умните градове в Европа?

Снимка: The Guardian

С разхлабването на мерките животът в градовете постепенно се връща към нормалността, но социалното дистанциране ще продължи и занапред. Умните градове се опитват да вземат най-доброто от пандемията и да не допуснат масово връщане на автомобилите в градска среда. Много европейски градове – като Рим, Милано, Париж и Брюксел – въвеждат нови велоалеи в централните си части, оптимизират градския транспорт  така, че да работи с намален капацитет, намаляват трафика на обществения транспорт, който обаче да обслужва ефективно гражданите. Големите световни градове, като Лима и Ню Йорк, планират удобни зони за паркиране на автомобилите и превръщането на основни улици в пешеходни. 

Не е ли време София също да анализира добрите практики в световен мащаб и да вземе спешни мерки за насърчаването на пешеходното и велосипедно придвижване? Ако градският транспорт стане по-ефективен, т.е. по-бърз, това ще е едно чудесно решение за ежедневния трафик, особено по артериите с редовни задръствания. Нови бус ленти, синхронизирано разписание на градския транспорт и надеждни превозни средства ще превърнат обществения транспорт в предпочитана алтернатива за придвижване, особено ако маршрутите на софиянци водят към центъра, където паркирането е наистина проблематично. Ако се изградят велоалеи от кварталите към централните градски части, ще можем да облекчим задръстения и замърсен град, а зелените площи, детските площадки и тесните тротоари на централните улички няма да бъдат окупирани от коли. 

И ако смятаме, че италианските градове могат да си позволят изграждането на нови веломаршрути, нека да припомним, че Италия е страната, на чиято икономика пандемията ще се отрази най-тежко. Въпреки това местните власти си дават сметка, че това е и единственият шанс да започнат "на чисто" – да се предоставят възможности за пълна промяна на придвижването на хората в големите градове. Рим е в процес на изграждане на нови 150 км велоалеи само за 50 дни, което прави по 3 км на ден. Милано пък въвежда една от най-амбициозните схеми в Европа за пренасочване на хората от автомобилите към колоездене и разходки и това са част от мерките за връщане към "нормалността" след социалната изолация.

Сърцето на европейските институции – Брюксел, изгражда 40 км нови велосипедни алеи по основни булеварди, а  на допълнителни 15 км въвежда и зона за споделено движение до 20 км/час. Париж пък затваря за автомобили основнaта 3-километрова улица "Риволи", разширявайки тротоарите и осигурявайки пешеходен и велосипеден достъп до централните части на френската столица по време на извънредното положение в страната. Все по-усилено се говори, че парижката улица, еквивалент на "5 Авеню" в Ню Йорк и "Оксфорд Стрийт" в Лондон, ще остане без автомобилен трафик поне до края на лятото, а след това е възможно да остане пешеходна завинаги. 

Дори Тирана сменя лентите за паркиране с велосипедни алеи. Само за пет дни са направени толкова велосипедни алеи, колкото за последните пет години, макар че София е наистина на светлинни години от албанската столица. Тирана има цели 206 велосипедни маршрута с обща дължина 62 530 км, а според данните за София – до 2011 г. велосипедните трасетата са само 27,2 км, като най-дългият маршрут е около 4,5 км. Необходимо е приоритетно да се изгради основната велосипедна мрежа – от кварталите до центъра, както и да се изгради велосипедно преминаване на натоварени кръстовища. Свързването на зелените площи в града с велосипедни трасета също би било в полза за функционирането им като система, както и за подобряване възможностите за разходки с велосипед в града.

В Ню Йорк – епицентърът на заразата с коронавирус в САЩ, ще бъдат затворени за превозни средства 160 км улици, ще се разширят пешеходните зони и ще се създадат временни велоалеи, които да предложат на нюйоркчани повече пространство за свободно движение, докато трае периодът на изолация. Много от трансформираните локации ще бъдат освен пешеходни зони и места за спорт и почивка. Столицата на Перу – Лима, която е с население над 9 милиона души, изгражда 301 км нови велосипедни коридори, като планира да изпълни 5-годишния си план само за три месеца.

Не само облекченията в трафика могат да превърнат градската среда в по-приветлива и оживена. Една от добрите практики е тази на литовската столица Вилнюс, която се превръща в гигантско кафене на открито, 18 публични пространства ще дадат възможност на ресторанти и барове да извадят маси на открито, като по този начин ще се стимулира както събирането на хора на едно място, така и икономиката на града.

 

Милано се събужда от кошмара с нови градски правила

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...