С разхлабването на мерките животът в градовете постепенно се връща към нормалността, но социалното дистанциране ще продължи и занапред. Умните градове се опитват да вземат най-доброто от пандемията и да не допуснат масово връщане на автомобилите в градска среда. Много европейски градове – като Рим, Милано, Париж и Брюксел – въвеждат нови велоалеи в централните си части, оптимизират градския транспорт  така, че да работи с намален капацитет, намаляват трафика на обществения транспорт, който обаче да обслужва ефективно гражданите. Големите световни градове, като Лима и Ню Йорк, планират удобни зони за паркиране на автомобилите и превръщането на основни улици в пешеходни. 

Не е ли време София също да анализира добрите практики в световен мащаб и да вземе спешни мерки за насърчаването на пешеходното и велосипедно придвижване? Ако градският транспорт стане по-ефективен, т.е. по-бърз, това ще е едно чудесно решение за ежедневния трафик, особено по артериите с редовни задръствания. Нови бус ленти, синхронизирано разписание на градския транспорт и надеждни превозни средства ще превърнат обществения транспорт в предпочитана алтернатива за придвижване, особено ако маршрутите на софиянци водят към центъра, където паркирането е наистина проблематично. Ако се изградят велоалеи от кварталите към централните градски части, ще можем да облекчим задръстения и замърсен град, а зелените площи, детските площадки и тесните тротоари на централните улички няма да бъдат окупирани от коли. 

И ако смятаме, че италианските градове могат да си позволят изграждането на нови веломаршрути, нека да припомним, че Италия е страната, на чиято икономика пандемията ще се отрази най-тежко. Въпреки това местните власти си дават сметка, че това е и единственият шанс да започнат "на чисто" – да се предоставят възможности за пълна промяна на придвижването на хората в големите градове. Рим е в процес на изграждане на нови 150 км велоалеи само за 50 дни, което прави по 3 км на ден. Милано пък въвежда една от най-амбициозните схеми в Европа за пренасочване на хората от автомобилите към колоездене и разходки и това са част от мерките за връщане към "нормалността" след социалната изолация.

Сърцето на европейските институции – Брюксел, изгражда 40 км нови велосипедни алеи по основни булеварди, а  на допълнителни 15 км въвежда и зона за споделено движение до 20 км/час. Париж пък затваря за автомобили основнaта 3-километрова улица "Риволи", разширявайки тротоарите и осигурявайки пешеходен и велосипеден достъп до централните части на френската столица по време на извънредното положение в страната. Все по-усилено се говори, че парижката улица, еквивалент на "5 Авеню" в Ню Йорк и "Оксфорд Стрийт" в Лондон, ще остане без автомобилен трафик поне до края на лятото, а след това е възможно да остане пешеходна завинаги. 

Дори Тирана сменя лентите за паркиране с велосипедни алеи. Само за пет дни са направени толкова велосипедни алеи, колкото за последните пет години, макар че София е наистина на светлинни години от албанската столица. Тирана има цели 206 велосипедни маршрута с обща дължина 62 530 км, а според данните за София – до 2011 г. велосипедните трасетата са само 27,2 км, като най-дългият маршрут е около 4,5 км. Необходимо е приоритетно да се изгради основната велосипедна мрежа – от кварталите до центъра, както и да се изгради велосипедно преминаване на натоварени кръстовища. Свързването на зелените площи в града с велосипедни трасета също би било в полза за функционирането им като система, както и за подобряване възможностите за разходки с велосипед в града.

В Ню Йорк – епицентърът на заразата с коронавирус в САЩ, ще бъдат затворени за превозни средства 160 км улици, ще се разширят пешеходните зони и ще се създадат временни велоалеи, които да предложат на нюйоркчани повече пространство за свободно движение, докато трае периодът на изолация. Много от трансформираните локации ще бъдат освен пешеходни зони и места за спорт и почивка. Столицата на Перу – Лима, която е с население над 9 милиона души, изгражда 301 км нови велосипедни коридори, като планира да изпълни 5-годишния си план само за три месеца.

Не само облекченията в трафика могат да превърнат градската среда в по-приветлива и оживена. Една от добрите практики е тази на литовската столица Вилнюс, която се превръща в гигантско кафене на открито, 18 публични пространства ще дадат възможност на ресторанти и барове да извадят маси на открито, като по този начин ще се стимулира както събирането на хора на едно място, така и икономиката на града.

Милано се събужда от кошмара с нови градски правила