През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Marvel Comics създават нов супергерой, за да повдига духа на нацията. Captain America е алтер его на Стийв Роджърс – момче, което с помощта на експериментален серум се превърща в супервойник, облечен в американския флаг и въоръжен с непробиваем щит. Комиксите с него са тотален хит!
Конкурентите от DC Comics трябва да отговорят с нещо поне толкова успешно, ако не искат да изпаднат от пазара. Обръщат се за съвет към психолога Уилям Марстън, който пише за нуждата от герои във времена на война и за това колко са важни тези символи за ценностите, духа и принципите на хората. Oт DC Comics искат герой, който да се продава поне колкото Captain America. Марстън предлага новият супергерой да е жена – той вярвал, че ако жените участват повече в политиката, ако заемат по-високи позиции и ако имат място на масата за преговори, светът ще бъде по-дипломатичен и мирен.
Марстън създава Wonder Woman, повлиян от класическото си образование, черпейки идеи от гръцката митология и историите за воините амазонки, които пазят кутията на Пандора и мира в света. Когато мъжкият свят е в клопките на Световната война, Wonder Woman е изпратена, за да научи хората как да постигнат мир и справедливост. Тя е невероятно силна, но се бие само за да се защитава, никога не атакува. Едно от оръжията й е ласото на Истината, което принуждава всеки, който е оплетен в него, да казва истината. [[quote:0]] Във всеки един момент от създаването на образа Марстън използва вдъхновение от собствените си опит, личен живот, убеждения, интереси – той е изобретател на детектора на лъжата например, така че „ласото на Истината” не е просто полет на фантазията му.
За разлика от повечето супергерои, Wonder Woman не е замислена да се превърне в такава по случайност. Тя не изпива никакъв чудотворен серум, не казва магични думи, нейните суперсили не са продукт на лабораторен експеримент, протекъл неочаквано, нито на генетична мутация и т.н. Wonder Woman не е аутсайдер, който живее с баба си и разбира за своите суперсили, когато успява да се залепи за стената.
Тя има божествена природа, което обаче не я прави автоматично супергероиня – амазонките я обучават (вероятно хиляди години) повече от всички други амазонки, за да се развие постепенно с труд, и то само до степен да продължи да се развива и да разкрива още потенциали сама. Wonder Woman, за разлика от повечето супергерои, е личност.
76 години напред към филма режисьорката Пати Дженкинс представя основните ценности на оригиналния сюжет на Марстън, но с една много интелигентна промяна – прехвърля действието в Първата световна война. Това поставя героинята в исторически контекст, в който жените са политически безправни, нямат още право на глас, както и никакъв достъп до каквито и да е политически решения. Лесно е да огледаме докъде сме стигнали почти столетие по-късно, за да видим, че жените и днес са сравнително малка част от седящите на „масата” във всички сфери, свързани с взимането на решения. Пати Дженкинс връща лентата малко назад и защото през Първата световна война се въвеждат и първите оръжия за масово унищожаване, което довежда до цинизма на цивилните жертви да се гледа като на статистика (това поражда и асоциация със Сирия днес). На този фон Wonder Woman е гласът на жертвите от „ничията земя”, тези, от които никой не се интересува – тя символизира смисъла от борба за живота на всяко човешко същество.
Във филма се правят и реверанси към класическите извори на Wonder Woman, както и към самия Марстън. Wonder Woman говори стотици съвременни и древни езици, в един момент от филма цитира Тукидид, в друг – Сафо (когато поставя под въпрос институцията на брака например). Знае се, че Марстън е бил полигамен и че е живял с две жени до смъртта си. Вярвал е, че бракът е институция, която служи да потиска жените и да ги превръща в собственост.
Във филма Wonder Woman е обрисувана перфектно в цялата й комплексност – тя е шокирана от злото в света, тя е съчувстваща, подтиквана е от доброто си сърце, от хуманността си и от убеждението си какво е добро и зло. Решена е да изпълни мисията си и да се пребори (ако трябва и сама), но не е статичен образ. [[quote:1]] Wonder Woman, за разлика от никога непроменящите се супергерои, открива нови сили с опита, анализира, учи се, способна е да прояви милост към злодей, защото осъзнава, че хората са сложни същества. Тя разбира, че не може да им предостави едно-единствено решение и да елиминира злото с един удар на меча си. Невероятно е, че един супергерой, който по определение „спасява света”, решава да промени пътя си, като избира да продължи да се бори и да носи любов, надежда, справедливост, равенство. И това всъщност е истинската мисия на Wonder Woman.
Няколко думи за качеството на самия филм и Гал Гадот. Филмът е с много добре развит сюжет, сценография, ефекти. С незаслужаващо малко за споменаване моменти и несъответствия относно времето, сцените на тренировки и битки са напълно завършени, вълнуващи (да, на няколко пъти се просълзих) и всичко ескалира постепенно до едни финални 20 минути, в които се случва епична битка между антични богове. Направена е препратка към следващия филм, но наистина се зарадвах, че Пати Дженкинс не допусна появата на Брус Уейн, което щеше да разфокусира сюжета. [[more]] Гал Гадот е била бременна в петия месец към края на снимките на филма. Има нещо символично и красиво в това, че жената, която се превъплъщава в Wonder Woman, носи живот в себе си – сякаш този факт прибавя още една суперсила, повече женственост и майчинска енергия към образа й. Самата Гал Гадот е била служеща в израелската армия – в сцените на битки е в свои води. За разлика от Линда Картър (1970 г.), която е хиперсексуализирана, Wonder Woman на 2017 г. изглежда атлетично, решително, не бих я нарекла точно „секси”, по-скоро е много красива по един силен начин. Естествено, зрителки като мен са мотивирани веднага да се хвърлят на пода и да направят хиляда коремни преси, но Гал Гадот е била и мис Израел: истината е, че ние, обикновените жени, нямаме никакъв шанс.
И все пак имаме. Това, което Марстън е искал да стане ясно на хората, е колко са важни супергероите. Не става въпрос за това, че трябва да изглеждаме като тях. Супергероите служат, за да вярваме в тях, когато светът е нестабилен, войнствен и непредвидим.
Wonder Woman е тук отново за това – за да покаже, че човешката природа е сложна, че не съществува един отговор, че всички имаме право да участваме в решаването на съдбите ни и че доброто е процес, борба, която си заслужава да се води, въпреки че никога няма да постигне окончателна победа.
