ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Оставете децата на мира!

Хейтминутка: Оставете децата на мира!

Хаотичните и ненавременни решения на правителството с цел да се симулира дейност, от една страна, и да се угоди на по-активните групи от граждани, от друга, отдавна не са новина за българите, които на свой гръб изпитват как се управлява кризата, така че да ни „дават за пример в Европа“. И макар всички да бяхме наясно, че постоянното разхлабване на мерки ще доведе до увеличаване на случаите и натиска върху здравната система, отговорът на правителството е меко казано нелогичен, както и в разрез с обещанието, че първи ще бъдат затворени бизнесите, които последно са отворени.

Не, удара у нас поемат не бизнеси, не търговски центрове, не кафенета и ресторанти, не фитнеси, не козметични и фризьорски центрове, а учениците. Децата ни. Те, както и пенсионерите и хронично болните, нямат браншова организация, нямат синдикат, нямат представителство.

В България традицията е да не се грижим за тези, които имат нужда от грижа. Обществото ни не обича да регламентира грижата за слабите и уязвимите. Тук болните деца разчитат на събиране на помощи чрез кампании, а психичноболните, социалнослабите и нетрудоспособните разчитат на близките си. Тук държавата прави подаяния от по 50 лв добавка към пенсията и всички са доволни, но никой не пита как е възможно човек да живее с 130 лв социална пенсия например.

В България всички се наредиха за ваксина преди възрастните и хората с тежки заболявания. Корпоративни кампании, зелен коридори, електронни портали, неясен ваксинационен план – всичко в името на това, да дадем предимство на тези, които могат, за сметка на тези, които не могат.

В България нямаме минало, нямаме и бъдеще. На нас не ни пука за родителите ни, за бабите и дядовците ни. Оказа се обаче, че не ни пука и за децата ни. 4 месеца пред компютъра на някого могат да му се виждат като ваканция, но пораженията върху психиката и здравето на младите хора тепърва ще покажат истинското си лице. Докато в повечето европейски държави затвориха всичко в името на това, да не затварят учениците, в България оставяме отворени всички останали, но прибираме децата отново вътре.

Накрая, в България властта обича един елементарен, но винаги работещ трик – с несправедливите и лишени от логическа обосновка свои действия да настрои една група от граждани срещу друга. Сега знам какви коментари ще прочета под този текст – оставете ресторантите на мира, какво ви пречат фитнесите, ние имаме право на прехрана и пр. Мили съграждани, нямам против вас и вашия бизнес или право на почивка и забавления. Имам против тази цена да се плаща от децата ни. Толкова. 

 

Първи удара поемат учениците

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...