Общество

Хранене за здрави деца и мислещи родители: Кога започва всичко?

Въпреки че всяко бебе естествено наследява фамилни гени от двамата си родители, дали и кои от тези гени ще бъдат активирани зависи и от влиянието на околната среда.

Хранене за здрави деца и мислещи родители: Кога започва всичко?

Все повече хора днес осъзнават връзката между храната и здравето. Често пъти това осъзнаване настъпва с появата на нов член на семейството, защото всеки родител желае най-доброто за детето си и е готов да промени собствените си навици и разбирания, ако е убеден, че това е добро за детето му.

Една такава промяна е свързана с нуждата от полезна и практическа информация, която да дава отговор на десетките въпроси от типа на кое е полезно и кое не; защо едни твърдят едно, а други друго; защо детето ми е с алергия; има ли връзка между храненето и дерматита; трябва ли да давам хранителни добавки; кога да започна със захранването и каква схема да следвам; какво да правя когато детето отказва храна и прочие и т.н.

За да ви помогнем в търсенето на отговори, стартираме нова рубрика за настоящи и бъдещи родители. Нарекохме я "Хранене за здрави деца и мислещи родители", защото в нея не само ще ви даваме готови отговори и съвети, но ще ви предизвикваме да осъзнаете ключовата си роля за вашето собствено здраве и това на децата ви, да подхождате критично и мислещо към масовата информация и установени порядки, да взимате информирани и съзнателни решения относно семейното хранене и здраве.

Нова публикация в рубриката ще има всеки петък, а първият въпрос, с който започваме е:


[[quote:0]]

Може би ще изненадам част от вас като кажа, че е добре да помислите за храненето на вашето дете още преди да го създадете!

Редица научни изследвания доказват, че храненето преди зачеване може да има значителен ефект върху начина, по който се изявяват фамилните гени.

В един научен експеримент от 2003 година, две групи бременни мишки са изложени на влиянието на токсичния химикал от пластмасовите изделия бисфенол А (BPA). По време на експеримента едната група мишки се храни с обикновена храна, а на другата се дават хранителни добавки като витамин B12, фолиева киселина, холин и бетаин от червено цвекло. Резултатът е, че първата група мишки раждат жълти мишлета и имат по-висок риск за отключване на рак и диабет, а групата с по-пълноценно хранене ражда кафяви мишлета с по-нисък риск за отключване на опасните заболявания.

При друго мащабно изследване учените наблюдават общност, наброяваща 2 000 жени в селските райони на Гамбия. 84 от тези жени забременели в средата на дъждовния сезон, а 83 други - в средата на сухия сезон. Учените продължили да наблюдават тези жени и доказали, че храненето на майката преди зачеването безусловно променяло ДНК на техните бебета. Водещият на експеримента, д-р Бранвен Хених споделя: "Нашето проучване е първото, проведено с хора, което недвусмислено доказва, че храненето на майката по време на зачеване има определящо значение за това кои фамилни гени ще се отключат при нейното дете".

Как храната променя ДНК?

ДНК е нашият генетичен код. Този генетичен код е на практика планът, върху който се изгражда тялото ни. Освен кодът обаче има още нещо, което условно ще наречем "превключватели" и те определят кои гени да "отключат" или "заключат".

Въпреки че всяко бебе естествено наследява фамилни гени от двамата си родители, дали и кои от тези гени ще бъдат активирани зависи и от влиянието на околната среда - влияние, което се изучава от специален клон на генетиката, известен като епигенетика - тясно свързана с начина на хранене. 

Регулацията на гените е част от процес, известен като метилиране, от който зависят също възстановяването и формирането на нови тъкани в тялото. За да протича успешно този процес, той се нуждае от хранителни вещества като фолат, витамини В2, В6, В12, холин, беатаин и др.

Липсата на тези ценни хранителни вещества, по време на зачеване и през бременността, може да предизвика нарушения в метилирането и да повлияе негативно на генетичния код. Обратно, когато менюто на бъдещата майка включва изобилие от храни, съдържащи изредените витамини, тя има много по-големи шансове да зачене и износи здраво бебе, при което т.нар. наследствени обременености или фамилни заболявания никога не се проявяват.

За да сте сигурни, че в менюто ви не липсват горните витамини, е важно то да включва изобилие от пресни зеленчуци и зеленолистни, лакто-ферментирали зеленчуци или иначе казано сурови туршии, големи количества полезни мазнини, пълноценни и лесно-усвоими протеини. По-подробно темата за храненето преди и по време на бременност ще засегнем в следващи публикации.

Източници:

Waterland, Robert A., and Randy L. Jirtle. "Transposable elements: targets for early nutritional effects on epigenetic gene regulation." Molecular and cellular biology 23.15 (2003): 5293-5300.

Dominguez-Salas, Paula, et al. "Maternal nutrition at conception modulates DNA methylation of human metastable epialleles." Nature communications 5 (2014).

Waterland, Robert A., et al. "Season of conception in rural Gambia affects DNA methylation at putative human metastable epialleles." PLoS genetics 6.12 (2010): e1001252.

За автора:
Магдалена е хранителен терапевт. Работи предимно с жени – бъдещи майки, жени с фертилни проблеми, със заболявания на репродуктивната система или просто с дами, които искат да се хранят по-добре и да повишат качествотo си на живот. Научете повече на www.magipashova.com