ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За афганистанките коронавирусът е по-милостив от мъжа вкъщи

За афганистанките коронавирусът е по-милостив от мъжа вкъщи

Порядките на източния свят и условията на карантина са комбинация, която не спира да нагнетява напрежение сред жените в Афганистан. От две седмици, откакто страната е под пълна блокада, западният град Херат се е превърнал в арена на домашното насилие. Зад стените на домовете си много жени сякаш са изчезнали от света. Там те стават жертви на ежедневен тормоз. От 2009 г. домашното насилие е криминализирано, но властите мълчат за случаите на посегателства.

Мълчат и телефоните на жертвите, когато специалисти опитват да се свържат с тях.

Това е най-големият страх за Марзия Акбари. Тя е на 25 и е част от група психолози и лекари в помощ на жени, жертви на насилие. Ежедневието ѝ се състои в това още със събуждането си да звъни на жените, потърсили нейната закрила. Напоследък голяма част от обажданията остават без отговор. 

По този повод Акбари прави мрачно предположение: "Уплашена съм за всички тях. Твърде вероятно е жените от Херат да не успеят да се заразят с коронавирус... но да им се случи нещо много по-лощо".

Епидемията от насилие срещу жителките на Афганистан не е от днес. ООН изчислява, че повече от 50% от жените там са били тормозени от брачните си партньори. В Херат, допълва Акбари, почти всяка жена се намира в подобно положение. И наистина 

градът нерядко застава начело на класацията по брой на самоубийства и битов тормоз. 

Още една пречка е закриването на консултативните медицински центрове и обособяването им в клиники за лечение на лица с коронавирус. Не по-различен е случаят с Акбари. Преди блокадата, тя и колегите ѝ са ръководели отделение за консултации в местна болница. Рисковано за жените е било дори посещението на това място. Затова те са лъгали съпрузите и семействата си, че отиват на "профилактичен преглед". По думите на психоложката и този незначителен напредък е бил изгубен вследствие на карантината.

"Сградата, в която се грижехме за менталното здраве на жените, преди месец бе превърната в изолационен център за пациенти с COVID-19. А не можем да си позволим да преместим центъра, тъй като жените идваха тук именно заради локацията. В противен случай близките ще узнаят, че тези хора търсят не медицинска помощ, а консултация."

Психоложката продължава разказа си с факта, че преди прилагането на мерките е работила с около 50 случая, като е поддържала непрестанен контакт с всеки от потърсилите помощ. Днес с много усилия може да се свърже едва с 25 жени. 

Специалистката в помощ на жените обръща внимание и на това, че в Херат има само една неправителствена организация, чийто ресор са жертвите на домашно насилие. Но и преди епидемията е тегнела стигма над жените, напуснали дома си в търсене на спасение. Нерядко те са обект на лично отмъщение както от страна на съпрузите си, така и от страна на семействата си. Разводът все още е табу. 

Има още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...