..или хубаво или нищо. Той просто не желае да чуе нищо, което не ласкае и без това изтънялото му самочувствие. Не смята, че жените имат права, нужди, чувства и очаквания. Вярва, че те безропотно трябва да си носят кръста и не трябва да си въобразяват, че имат право на глас. Затова наш Иванчо не е способен да понесе никакви вълнения на съвременната жена и майка. Не желае да се надскочи и прозре, че в съвременния свят отдавна не се очаква от жените да си седят в къщи и да въртят домакинството. Те работят, мислят и видиш ли -си позволяват да изразят чувствата си на глас. Привидно дребните ни въжделения и терзания са способни да извадят от равновесие Иванчо. Примиращ от ужас да не се събуди и неговата половинка, той се втурва да хули и осмива, принизявайки емоциите ни до мрънкане и хленчене.  Дребна е Ивановата душица... гледа дърветата, но не вижда гората...слуша, но не чува...Не може той да вникне в смисъла на известната на всички ни мъдрост: „Зад всеки успял мъж стои една силна жена”. Не случайно хората са казали силна, а не безропотна. Има огромна разлика, мисля си, но кой да ме чуе. Струва ли се да се опитваме да променяме Иванчо или да се радваме, че той съществува, за да оценим щастието си, че не сме попаднали на него или по-лошо - той на нас...

 

Обичам българския Иванчо! Неговите критики ми дават още една причина да се чувствам щастлива, свободна и обичана!