ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Момичетатаотграда@фара: За чара на Фара

Момичетатаотграда@фара: За чара на Фара
Вече сме малко по-добре. След като първата вечер нямаше уелкъм парти и всички объркани се щурахме из комплекса в опит да открием къде са останалите, след рисепшъна в пианобара на Фламинго, нещата се пооправиха. Видяхме другите, другите видяха нас, разменихме усмивки, оценки и комплименти. Особено преживяване е да си приятел със съперниците си, понякога е супер приятно, понякога не е лесно, но това е чарът на Фара.

Освен че локацията беше съвсем нова и неочаквано приятна, изненада беше да открием, че е много по-приятно да газиш трева, отколкото пясък. Най-хубавото обаче се оказа, че Фара си е Фара - няма как и този път да минем без някои дежурни фестивални лъвове, без които този фестивал просто не е същият. Да, отчетохме липсата на някои култови герои /Жоро Петров  to name but a few/, но пък присъствието на хора като Пърси стопли сърцата и почти повярвахме, че нещата не са толкова различни. По повод на партито забележките ни бяха предимно към музиката, но това не беше болка за умиране – така или иначе на никой не му беше важно. По-дразнеща беше липсата на пепелници и достатъчно лед  на бара и най-вече виното, което никак, ама никак не беше изискано.

След второто парти вече не сме толкова нито носталгични, нито благосклонни. Помним Ганвие още от годините на медийния фестивал и трябва да признаем, че с годините намираме все по-малко поводи да го харесваме. Очакванията обаче се вдигнаха, когато пред входа се разминахме с не какво да е, а с един Майбах, нелепо сияещ на крайбрежната алея. Момичета в метални рокли ни насочиха към „голям красив бял бар“. Намерихме две масички, покрити с бяла покривка, важното е, че върху нея имаше наредени достатъчно бутилки, сред които  с ужас видяхме познатото ни от предишната вечер вино. Тази вечер минахме на твърд алкохол, но това не помогна особено. Дали защото към нас се бяха присъединили свежи софийски попълнения или защото вътре не се стоеше от силната музика, народът буквално преливаше надолу по стълбите към плажа. Пясъкът, основният враг на всеки чифт сатенени пантофки, се оказа единственото възможно място, където можеше да се диша.

Мярнахме и люде извън нашия бранш, взе да става светско. И с ужас научихме, че довечера към нас ще се присъедини и основният герой на поредното риалити по ТВ7, който сигурно ще връчи и награда. Именно ТВ7 ще са домакини на прощалното събитие – отново в пианобара на Фламинго, където в момента се строи дори сцена. За довечера няма да пишем, освен да споменем дали е имало някоя особено впечатляваща реч като тази на Данчо за Меглена Кунева, която беше емоционална, макар и не особено на място. До довечера!