Общество

За децата и махането на пелените

Неочаквана гледна точка относно чистотата

За децата и махането на пелените

Снимка: pixabay.com

Представяме ви извадки от статия в списанието "Френски жени", публикувана през 1947 г., но актуална и днес, вероятно защото неин автор е Франсоаз Долто - една от големите фигури на психоаналитичната наука.

Откритията на психологията и най-вече на психоанализата са установили, че много неврози и характерови разстройства при децата се коренят във възпитанието до тригодишна възраст. Действително на три-четиригодишна възраст, когато започва моралното възпитание, то не покълва върху необработена почва, а върху психологическата основа, която вече е формирала понятията за добро и зло. Дори възрастните да смятат, че детето не знае нищо по въпроса, то вече знае, въпреки че детските понятия са много различни и по нищо не приличат на нашите.

Много често чуваме майката да казва на детето "Това е акано", с което иска да изобрази, че нещо е мръсно и не става за игра. Така "акото" става синоним на лошото и това отъждествяване между грозното, мръсното и злото се превръща за някои деца в цялостна основа на погрешно морално възпитание. Нещо повече, понякога това е осакатяващо. Ето какво смята Долто в пряк цитат:

Дресирането на децата на чистота е най-голямата грешка спрямо бъдещата личност. В клиничната и педагогическата практика установяваме, че колкото по-рано е станало чисто, толкова по-зле се чувства детето, израствайки, и толкова повече трудности среща в бъдещата си изява.  

И без възпитаване на дисциплина в изхождането човешкото същество я придобива закономерно. И обратно, ако му е наложена по-рано от собственото му усещане за такава необходимост, то проявява характерови разстройства, а понякога дори същински натрапливи неврози. В това да се дисциплинира детето към изхождане по-рано от естествения ход на нещата, няма никакво възпитателно предимство освен спестяване на усилия и неуместна гордост в полза на възрастния. 

Съществуват много недостатъци, тъй като това възпитание изисква да се привлече вниманието на детето върху ануса и пикочния канал, като им се придава естетическа и морална стойност на "красиво" и "добро" (ако детето не се е изцапало) и на "грозно" и "лошо" (ако детето е било невнимателно). Така за него тази област става повод за одобрение или неодобрение в зависимост от реакцията на заобикалящите го възрастни

Трябва от съвсем рано да внушим на децата си, че


живеем, израстваме, храним се и управляваме тялото си не за да получим одобрение от възрастните, а заради удоволствието от своето личностно овладяване. Те трябва да разберат, че пишкането и акането са част от свидетелствата за начина, по който функционира животът посредством тялото. Това не е най-важното нещо, по-важно е как ще използваме тази жизнена енергия. 

Франсоаз Долто говори от позицията на майка на три деца, отглеждани в синхрон с принципите, които тя изповядва. В ерата преди памперсите тя е "изобретила" предшественика им - лента на кръста, може дори да е гумирана, която закрепя парче плат, минаващо между краката на детето. Според нея този вид хигиена е препоръчителен - да се подменя и пере кърпата 5-6 пъти на ден и да не се насилва детето да върши работите си извън нея, например в гърне. 

Средно на около двегодишна възраст у детето по естествен път се появява желание да се изхожда като по-големите деца и възрастните. Ако пожелае - ще го научим, ако не - ще продължим да му сменяме пелените. Важното е никога да не казваме на детето "Фу, колко е мръсно!". Просто трябва да му обясним, че това са отпадъци, които не служат за нищо, и че ги отделяме не защото ги смятаме за грозни, а защото са вече непотребни. 

През целия този период от две години се налага родителите да осъществят цялостно възпитание на волевата мускулатура на детето. Важни са действия като изкачване и слизане по стълбище, поставяне на чупливи предмети като вази, пълни наполовина, а после и догоре, които се пренасят от едно помещение в друго, ритане на топка в определена посока, хвърляне на камък в дадена цел, бутане на количка с премерени движения, отваряне и затваряне на кутия, закопчаване и разкопчаване на копчета, преместване на стол, почистване на маса, обелване на зеленчуци, боравене с ножица. 

Макар първоначално да не изглежда така, всичко това е много по-важно от възпитанието за пишкане и акане и се отнася до телесното овладяване на детето, което майките често смятат, че достигат единствено чрез така нареченото "обучение на хигиена".