[[more]]Като цяло не харесвах психолозите. Част от тях намирах за спекулативно образовани, вземащи се твърде насериозно личности. Друга ми напомняха мафиотски клан, обслужващ интересите на пирамидата на Световния заговор, ха-ха... За трета, най-малобройна част, мислех, че са изтъкани от мощна, но крехка дарба (защото талантът е най-беззащитното), която битът бавно убива. А Моцарт, както знаем, е имал своя баща.
Влязох и завърших психология с пълно отличие някак си между другото. В научен план нямах никакви проблеми. Усетих, че нещо не е наред, когато започнаха да ме обучават практикуващите терапевти. Тогава видях, както казва Мерилин Брюър, президент на Американското психологическо общество, как “професията психология арогантно погази науката психология”. По същото време обаче срещнах и психиатрите. Които до ден днешен много обичам. Независимо че щях да ги обичам още повече, ако отдаваха дължимото на химията в по-малка степен. Те ме спасиха от пълния отказ да се занимавам с психология.
После дойде спускането с шейни. Не бе катерене на върхове, не. Пет години през деня се смеех с пълнокръвен, заразителен смях, но понякога нощем ме давеше буца в гърлото. От какво – позволете да запазя в тайна. Узнах много по-късно, тогава не знаех. За спомен от миналото си стоя в групата “Дъно” във Фейсбук. Защото дори и за миг да забравя миналото, ставам непримирима с живота. [[quote:0]]И изведнъж, като в най-гениалната поезия, ме споходи любовта – така, както есенен лист пада на рамото ти. Извоювах я. Поживях в любов известно време и реших тя да даде своя плод, както се казва. Е, не даде. Също пет години. Не са много, знам, но ме белязаха. Този път не с група “Дъно”. “Метаморфози” би била най-точната отпратка. Сътворението на света. Отнасям се предпазливо към думи като “трансформация”, “прераждане”, “преструктуриране” и тям подобни, но нямам друг избор освен да кажа, че се промених. В това се убедих напълно точно три месеца преди да се случи и моята бременност.
Ето какво съм написала на 7 юни 2009 г., точно два месеца преди да помисля, че халюцинирам, виждайки двете черти. Тогава съм била толкова убедена, че никога няма да бъда бременна, колкото и че Земята е кръгла.
“Темата за гнева и смирението ме вълнува от години и знам, че тя е моето разковниче. Много исках да се науча на смирение. Цялото ми същество обаче бе изтъкано от непримиримост. Проблемът беше, че никой и нищо не бе в състояние да ми даде радикалната смяна на гледната точка, с която идва спокойствието на духа.[[quote:1]]Знаех, че рационализмът при мен не работи. Пробвах почти всичко известно в терапевтичен план с частичен успех, което тогава приемах за неуспех. Бях уволнила Бог без предизвестие за това, че ме остави без дете. Имах обаче силно и искрено желание да приема себе си и света такъв, какъвто е. Мечтаех да се събуждам щастлива, да чувствам, че неуспехите са моето най-голямо съкровище. Видях, че атакувайки смирението, обявявам война на себе си. Затова реших да се предам.
Спрях да бързам – времето не е разгадано, аз ли ще го надвия? Спрях да сключвам сделки с живота и да се отнасям с него като с келнер: “Дай ми това, дай ми онова...” Ослепях за себе си, отворих очите си за другите. Спрях да се оплаквам, включително гласно. Спрях да обвинявам, дори и наум.
Съзрях греховете си. Поисках прошка. Обзе ме благодарност. Излязох от мазето и се настаних в огромния си слънчев хол. Отворих прозореца, за да чуя децата. Погледнах близките си без вина. Видях, че новото идва и отворих ума си. Пуснах с радост юздите на живота и му се отдадох. Погледнах бъдещето без страх. Изхвърлих си старите дрехи. Стана ми весело.”
Четейки това днес, бих добавила, че в основата на всяка промяна е общуването. Аз имах огромното щастие да срещна подкрепа в търсенето й. Сама нямаше да успея. И тъй като всеки ден съм благодарна, че имам по много от всичко, защото всеки ден получавам, няма как да не го споделя. Аз намерих чужд хляб по водите. Всеки ден виждам някой друг да намира нечий и да пуска своя. И така кръгът се затваря.
Ваня Савова
Доктор по психология, психолог на “Искам бебе”
Преподавател по репродуктивна психология
в СУ “Св. Климент Охридски”
Ако искате да подкрепите мисията на фондация „Искам бебе” за подпомагане на хора с репродуктивни проблеми, можете да го направите тук.
