„Ако вземеш синьото хапче, историята свършва тук“– казва Морфей на Нео. „Ако вземеш червеното хапче, оставаш в страната на чудесата … и аз ще ти покажа колко дълбока е заешката дупка“.
Колко дълбока е тази дупка? Въпрос, който си задавам всеки ден. Особено когато видя в социалните мрежи новина, която повдига обществен дебат. Добре, не дебат, а по-скоро махленско кряскане, но… вдига шум, което всъщност понякога е единственото й предназначение. Често се питам кой заек ще изскочи от тази дупка и защо. Но сега няма да говоря за зайци. По-скоро за риби и кукички. И за ужаса ми от плиткото (на ума).
Има неща, в които вярвам много дълбоко. Едно от тях е, че няма „глупави хора“ – всеки ум е способен на нещо, просто функционираме различно. Дезинформирани и неспособни да мислим критично, ние се държим като „глупави хора“. Виждам го всеки ден, навсякъде около себе си. И това ме плаши. Не различното мнение, а мнението, придобито по ръба на най-малкото съпротивление. Плашат ме мързела и леността – мисленето се превръща в закърняваща способност.
Вярвам, че всяко изказано мнение, всяка петиция, всеки протест и всяка форма на обществено неподчинение е начин за упражняване контрол, а и на власт. Вярвам, че критична маса от хора, може да провокира промяна. Но какво се случва, когато тази критична маса мисли безкритично, емоционално и водена от страхове? Аз се страхувам – ужасена съм, че всеки един, който чете, има власт да решава моя живот, живота на моите деца и на моите близки. Но не всеки и невинаги си дава сметка, че трябва да се опитва да мисли критично, да търси доказателства и аргументи. Не всеки си дава сметка, че всяко изказано мнение, трябва да бъде осъзнато, защото то произвежда ефекти и афекти.
Преди няколко дни редица големи български медии съобщиха новината, че името Мохамед е сред най-популярните имена в Берлин за 2018 година. В повечето статии акцент заема исляма: Mohamed със огромни светещи букви, жена с бурка целуваща бебе и т.н. Някои медии отидоха дори по-далеч, като смениха „най-популярните имена в Берлин“ с „най-популярните имена в Германия“. И във Facebook последва лавинообразна негативна реакция, съпътствана със страхове и опасения относно бъдещето на Европа.
В конкретната ситуация в статиите в медиите, които споделяха новината (някои само копипействаха), съществува някаква фактология и източник на информация, но фактите бяха доста изопачени и поднесени по манипулативен начин.
Първо да започнем от образите – защо ни се показва картинка с името Мохамед или с жена с бурка, след като повечето медии все пак отбелязаха, че водещи в класациите са имената Пол и Мария? Каква е целта на това изображение? Защо заглавията са подбрани по подобен начин, след като в текста става ясно, че името Мохамед дори не присъства в топ 10 най-често срещани имена в Берлин?
Информацията, която DW обаче ни представя, е доста по-различна. В своя статия медията пише: „Много от родителите продължават да избират традиционни имена, които носят техните родители или прародители. Това важи особено за източните и северните германски провинции, където много популярни са имената Матилда, Фрида, Грета, Лени и Лина, а при момчетата – Карл, Оскар, Антон, Якоб и Тео“. От същата статия става ясно, че наистина в Берлин от 22 177 момчета, 280 са били кръстени Мохамед, което всъщност е 1.26% от всички новородени в столицата през 2018 година. В общата класация на имената в Германия името Мохамед е на 24-то място.
Виждаме две неща: първо, фактологически точна, но манипулативно поднесена информация и второ, информация, извадена от контекста на цялостното изследване, проведено от Дружеството за немски език. Защо голяма част от медиите не споделиха факта, че все още много родители избират традиционни имена?
И още...
Реакциите, които провокира новината са повече от негативни и са в дискурса на „Германия падна“, „Ислямът превзе Германия“. Да проверим дали числата отговарят на тези гръмки изказвания. Според countrymeters, цитиращ данни на Pew Research Center, към 6 май 2019 година 68.7% от населението на Германия са християни, 24.7% са атеисти и 5.8% са мюсюлмани. Тоест в Германия живеят по-малко от 6 % мюсюлмани и 1.26% от всички деца родени в Берлин през изминалата година, носят името Мохамед. Толкова – това са фактите. Манипулацията се основава на емоции и най-вече на страхове. При нея фактите са изкривявани и поднасяни субективно.
Можем да се предпазим от подобни неща, само ако имаме „отворен ум“. Тоест, дори да искаме да мислим критично, ако търсим аргументи и доказателства, които подкрепят мнението ни, това не е критично мислене, а дълбоко субективно. Обективната мисъл, изисква да разгледаме въпроса от всички гледни точки – дори онези, които ни противоречат, и да допуснем, че може би имат някаква правота. Обективният подход би бил да проверя цифрите, които споделих с вас в още поне 2 източника – и аз го направих, разминаването е с по-малко от 0.2%.
Интернет вече не е просто „нета“ (ако изобщо някога е бил). В интернет се случват революции, вземат се решения, организират се протести и подписки, налагат се мнения – интернет не е паралелна реалност, а ускорена реалност – реалност, в която информацията достига до нас много бързо и провокира формиране на мнение също толкова бързо.
Ще завърша с един от моите любими цитати: „Възмущавайте се! Желая на всички и на всеки от вас да има мотив за възмущение. Когато нещо ви възмущава, ставате силни и ангажирани, ставате активисти“ (Hessel 2011: 32).
Но моля ви, мислете, преди да се възмутите. Мислете критично, аргументирано и разумно. Защото аз и вие сме важни, защото нашето мнение име тежест и респективно – носим отговорност за него! И ви моля да не се съмнявате в това, защото, ако спрем да вярваме, че е истина, значи сме загубили и последната илюзия за демокрация.
За стратегията, неврозата и неадекватността
