Много често ни казват, че не се знае какво е искал да каже Левски с "Народе?", когато го е написал в тефтерчето си. Но всъщност дълбоко в себе си всички знаем какво е искал да ни каже, нали? Истината е пред очите ни – тъжна и разочароваща.
Днес отново отбелязваме (погрешно) датата, на която е обесен Апостола на свободата. И го правим с думите на Любомир Аламанов, публикувани вчера във фейсбук страницата му. Надяваме се и вие да се замислите над тях.
И пак за деня на Левски.
– Левски е имал визия за бъдещето. Днес нас ни тикат да живеем в миналото.
– Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.
– Левски е подтиквал всички да се учат. Днес ни подтикват да не мислим.
– Левски е мечтал за модерна република. Днес ни казват, че промените идвали прекалено бързо.
– Левски е искал всички да живеят в мир. Днес всякакви политици ни противопоставят едни на други.
– Левски е призовавал за действия. Днес ни успиват друг да ни оправя.
– Левски е живял в настоящето си, за да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в миналото, за да забравим за настоящето. И да се откажем от бъдещето.
– Левски е говорил от свое име. Днес мнозина говорят от името на народа.
– Левски е бил скромен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки кресливец с татуиран надпис „Свобода или смърт“ смята, че е изпълнил дълга си.
– Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, независимо от пол, вид, род, религия, занимание, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и мразят различните.
– Левски е бил патриот. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски лумпен чака какво родината ще направи за него.
– Левски е бил човек на честта. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо ежедневие.
Днес български полици ни карат да правим точно на обратното на заветите на Левски. Уж в неговото име.
За да може да уеднаквим понятията и да се разбираме по-добре, отново предлагам кратка дефиниция:
Българщина не е:
– Да се плацикаш в ледени води;
– Да пиеш люта ракия;
– Да удряш патриотично по масата;
– Да крещиш гръмогласно: „Их бре“, „Ух, бре“, „Вашата м…“ и други подобни;
– Да се биеш в гърдите като павиан в джунглата;
– Да мразиш слабите и беззащитните, да мразиш различните, и да го показваш с думи и дела;
– Да не мислиш, а само да слушаш и изпълняваш.
И други подобни…
Българщина е:
– Да се скъсаш от работа и тренировки и да печелиш тенис мачове по цял свят;
– Да се скъсаш от учене и работа и да вземеш медали по математика; или по художествена гимнастика; или по физика; независимо по какво, независимо в коя възрастова група;
– Да се скъсаш от учене, работа, репетиции, тренировки, изобщо от всякакви ежедневни усилия, без даже да получиш някаква награда, известност или признание;
– Да заминеш далеч, но да не забравиш за дома;
– Да останеш тук и да се опиташ да промениш нещо;
– Да четеш и да знаеш история, география, физика, химия;
– Да си родител и да отгледаш прекрасно поколение, въпреки свинщината, която ни заобикаля;
– Да се опиташ да разбереш другия, или поне да му дадеш правото да е друг;
– Да подадеш ръка и да помогнеш на непознат, ей така, защото е правилно;
– Да запазиш усмивката си, въпреки всичко.
И още много истински, ежедневни, български, наши си геройства…
А ако искате децата да научат нещо от Левски, прочете им това негово писмо:
"Ние гоним царя и неговите закони. В нашата България не ще бъде така, както е сега в турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република." (Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г.)
P.S. Българските политици не искат даже да признаят, че датата на обесването на Левски е 18февруари, за да не си развалят комфорта. А карат по „традиция“, с грешната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало заради статия в „Работническо дело“ от 19-и февруари, 1950г. Та какво да очакваме в такъв случай от тях…
Текстът е публикуван във Фейсбук страницата на Любомир Аламанов
