ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За Мишел Обама, личния стил и жилетките

Различна, цветна, усмихната и с жилетка – такава е Мишел Обама за мен. И макар че анализирането на личния стил на първата дама (все още е такава, поне тази седмица) вече става нещо като епидемия, истински важен е емоционалният отпечатък на промяната и усещането за свобода, които виждах в нея от самото начало. И по някакъв начин, следвайки ирационалната и повлияна от стотици модни списания своя интуиция, съм сигурна, че жилетката е именно онази част от гардероба, която е символ на всичко това.

Замислете се – жилетките едновременно са част от дамския гардероб от цяла вечност, без всъщност никога особено активно да идват и да си отиват от крещящо актуалните тенденции. Жената, която носи жилетка – от колежанките до достолепните баби с перли – някак си веднага загатва за удобство, самоувереност, вкус и усет към вечното и трайното. С други думи, за личен стил. Или поне на мен ми се струва така, защото самата аз имам и нося с удоволствие много и всякакви жилетки. Това беше и една от първите причини да припозная Мишел Обама като модна икона. Влюбих се най-напред в ето тази нейна жилетка, създадена през 2009 г. от един от любимците ми – японският дизайнер Junya Watanabe. Разбира се, когато я намерих в интернет, беше вече разпродадена, типично за всички дрехи, с които Мишел се появява.

През изминалите години съм я виждала с десетки жилетки, облечени както по най-неформални поводи, така и в комбинация с абсолютно официални рокли и поли. Къси, дълги, закопчани, разкопчани и пристегнати с колан, украсени с брошка, закопчани с брошки – всякакви варианти, които аз почти неизменно одобрявах и понякога дори заимствах. По някакъв начин Мишел правеше всяка жилетка да изглежда удобна, красива и абсолютно на мястото си, а това е за мен най-изчерпателната дефиниция за личен стил.

Безспорно има още много, за което може да се разкаже, и то ще бъде разказано – за любовта на Мишел към цветовете, за подкрепата й на американските дизайнери, за красивите й ръце, много често на показ, за акцентите (помните ли онези ръкавици?) и аксесоарите. Изобщо не започвам с каузите, защото те са отделна тема, но аурата на жена, която се усмихва много и танцува страхотно, е част от портрета. За мен беше удоволствие, благодаря!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...