Общество

За Мишел Обама, личния стил и жилетките

Различна, цветна, усмихната и с жилетка – такава е Мишел Обама за мен.

[[more]] Различна, цветна, усмихната и с жилетка – такава е Мишел Обама за мен. И макар че анализирането на личния стил на първата дама (все още е такава, поне тази седмица) вече става нещо като епидемия, истински важен е емоционалният отпечатък на промяната и усещането за свобода, които виждах в нея от самото начало. И по някакъв начин, следвайки ирационалната и повлияна от стотици модни списания своя интуиция, съм сигурна, че жилетката е именно онази част от гардероба, която е символ на всичко това.

Замислете се – жилетките едновременно са част от дамския гардероб от цяла вечност, без всъщност никога особено активно да идват и да си отиват от крещящо актуалните тенденции. Жената, която носи жилетка – от колежанките до достолепните баби с перли – някак си веднага загатва за удобство, самоувереност, вкус и усет към вечното и трайното. С други думи, за личен стил. Или поне на мен ми се струва така, защото самата аз имам и нося с удоволствие много и всякакви жилетки. Това беше и една от първите причини да припозная Мишел Обама като модна икона. Влюбих се най-напред в ето тази нейна жилетка, създадена през 2009 г. от един от любимците ми – японският дизайнер Junya Watanabe. Разбира се, когато я намерих в интернет, беше вече разпродадена, типично за всички дрехи, с които Мишел се появява.

През изминалите години съм я виждала с десетки жилетки, облечени както по най-неформални поводи, така и в комбинация с абсолютно официални рокли и поли. Къси, дълги, закопчани, разкопчани и пристегнати с колан, украсени с брошка, закопчани с брошки – всякакви варианти, които аз почти неизменно одобрявах и понякога дори заимствах. По някакъв начин Мишел правеше всяка жилетка да изглежда удобна, красива и абсолютно на мястото си, а това е за мен най-изчерпателната дефиниция за личен стил.

Безспорно има още много, за което може да се разкаже, и то ще бъде разказано – за любовта на Мишел към цветовете, за подкрепата й на американските дизайнери, за красивите й ръце, много често на показ, за акцентите (помните ли онези ръкавици?) и аксесоарите. Изобщо не започвам с каузите, защото те са отделна тема, но аурата на жена, която се усмихва много и танцува страхотно, е част от портрета. За мен беше удоволствие, благодаря!