ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За стратегията, неврозата и неадекватността

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Учили са ме, че уважението към различното мнение е сила, че една достойна личност не отправя нападки и грозни думи, а работи с аргументи и факти. Моята сила е в това – да остана стабилна, когато около мен земята се тресе. И днес просто бих искала да разгледам няколко факта и да задам няколко въпроса.

На всички, които обвиняват позицията „НE на Националната стратегия за детето“, бих казала – наблюдаваме процеси, задвижвани от недоверието към институциите и едновременно с това политически борби за власт.

„Апартамент гейт“, застрояване на Черноморието, незаконни къщи за гости и новини, свързани с корупция и злоупотреба с власт ни заливат непрекъснато. В този контекст някои религиозни, политически и граждански организации си позволиха да печелят дивиденти и капитали на гърба на деца. Те подготвиха кладата, на която ритуално да бъде изгорена Националната стратегия за детето 2019-2030. Демонстративно развяха документа и провокираха пожар.

Защо им бе позволено? Защото стратегията се основава на закон – Закона за закрила на детето. Същият, като онези закони, които властимащите и политическия „елит“ погазват всеки ден. Закон и стратегия, които да бъдат съблюдавани и налагани от институции, характеризиращи се с липса на доверие в обществото. И някои хора изпаднаха в невроза и истерия. Имаме ли право да ги съдим, когато всекидневно сме свидетели на некомпетентност и непрофесионализъм? Не съм сигурна. Аз, като гражданин, не се чувствам защитена от своята държава. Връзката е компрометирана и нарушена. Държавността в България е слаба, тя е абдикирала от своите граждани и не е способна да ги защити в редица ситуации. Това провокира късането на плакати с телефона, на който деца могат да потърсят помощ, това провокира мисленето, че децата ни ще бъдат отнемани от властта, защото няма доверие, че всеки случай ще бъде разглеждан компетентно, обективно и безпристрастно. И вместо да съдим и да плюем по човешките страхове, би било добре първо да опитаме да разберем откъде идват.

Онези, които са против стратегията за детето, бих помолила да помислят. Трезво. Рационално. Аргументирано.

Много от вас имат семейства, които виждат като здрави, с безопасна и спокойна семейна среда. В този контекст се притеснявате от някои текстове в стратегията, пренасяте ги върху своите семейства и ситуацията в тях. Опасявате се, че децата, с типичната си склонност към фантазии и способност да виждат света по свой начин, ще кажат, че сте лоши родители. И че държавните институции ще им повярват или още по-зле, че самите институции, ще отсъдят колко некомпетентни родители сте. Възможният резултат ви ужасява – отнемането на детето ви.  Но...

Истината е, че съществуват семейства и родители, върху чиито грижи трябва да бъде упражняван контрол. Има семейства и родители, които експлоатират децата си, които пребиват децата си, които изнасилват децата си, които се друсат пред децата си, чиито деца се скитат сами през нощта. На кого и какво да каже едно 4 – 5 годишно дете в такава ситуация? На магазинерката? Именно такава е целта на телефона от плаката, който онзи ден скъсахте от вратата на детската градина. Не можем да свеждаме нещата само до „баща, майка, две дечица, захарен памук и балони“. 

   А сега и фактите...