Общество

За стратегията, неврозата и неадекватността

Генезис на една истерия

Учили са ме, че уважението към различното мнение е сила, че една достойна личност не отправя нападки и грозни думи, а работи с аргументи и факти. Моята сила е в това – да остана стабилна, когато около мен земята се тресе. И днес просто бих искала да разгледам няколко факта и да задам няколко въпроса.

На всички, които обвиняват позицията „НE на Националната стратегия за детето“, бих казала – наблюдаваме процеси, задвижвани от недоверието към институциите и едновременно с това политически борби за власт.

„Апартамент гейт“, застрояване на Черноморието, незаконни къщи за гости и новини, свързани с корупция и злоупотреба с власт ни заливат непрекъснато. В този контекст някои религиозни, политически и граждански организации си позволиха да печелят дивиденти и капитали на гърба на деца. Те подготвиха кладата, на която ритуално да бъде изгорена Националната стратегия за детето 2019-2030. Демонстративно развяха документа и провокираха пожар.

Защо им бе позволено? Защото стратегията се основава на закон – Закона за закрила на детето. Същият, като онези закони, които властимащите и политическия „елит“ погазват всеки ден. Закон и стратегия, които да бъдат съблюдавани и налагани от институции, характеризиращи се с липса на доверие в обществото. И някои хора изпаднаха в невроза и истерия. Имаме ли право да ги съдим, когато всекидневно сме свидетели на некомпетентност и непрофесионализъм? Не съм сигурна. Аз, като гражданин, не се чувствам защитена от своята държава. Връзката е компрометирана и нарушена. Държавността в България е слаба, тя е абдикирала от своите граждани и не е способна да ги защити в редица ситуации. Това провокира късането на плакати с телефона, на който деца могат да потърсят помощ, това провокира мисленето, че децата ни ще бъдат отнемани от властта, защото няма доверие, че всеки случай ще бъде разглеждан компетентно, обективно и безпристрастно. И вместо да съдим и да плюем по човешките страхове, би било добре първо да опитаме да разберем откъде идват.

Онези, които са против стратегията за детето, бих помолила да помислят. Трезво. Рационално. Аргументирано.

Много от вас имат семейства, които виждат като здрави, с безопасна и спокойна семейна среда. В този контекст се притеснявате от някои текстове в стратегията, пренасяте ги върху своите семейства и ситуацията в тях. Опасявате се, че децата, с типичната си склонност към фантазии и способност да виждат света по свой начин, ще кажат, че сте лоши родители. И че държавните институции ще им повярват или още по-зле, че самите институции, ще отсъдят колко некомпетентни родители сте. Възможният резултат ви ужасява – отнемането на детето ви.  Но...

Истината е, че съществуват семейства и родители, върху чиито грижи трябва да бъде упражняван контрол. Има семейства и родители, които експлоатират децата си, които пребиват децата си, които изнасилват децата си, които се друсат пред децата си, чиито деца се скитат сами през нощта. На кого и какво да каже едно 4 – 5 годишно дете в такава ситуация? На магазинерката? Именно такава е целта на телефона от плаката, който онзи ден скъсахте от вратата на детската градина. Не можем да свеждаме нещата само до „баща, майка, две дечица, захарен памук и балони“. 

   А сега и фактите... 


Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г., е приета с Решение на Народното събрание от 31.01.2008 г. Написана възоснова на същите фундаментални документи, на които се основава и „НСД 2019 – 2030“, а именно Закона за закрила на детето и Конвенцията за правата на детето на ООН. Тя функционираше през последните 10 години. Настоящата стратегия стъпва на постиженията и пропуските на предишната и не е нещо принципно ново, което сега навлиза в механизмите за работа на институциите. Следователно, вече най-малко 10 години българското общество живее в условия, в които се прилага Национална стратегия за детето.

Медиите често изнасят факти, колко деца в България са жертва на насилие в семействата си, всеки който има искрен интерес към проблема може да потърси данните. Част от тях са изложени и в НСД 2019 – 2030 година. Съмнявам се, че има здравомислещ човек, който да оспори необходимостта да се противодейства на системен побой, изнасилване или недохранване.

Време е да започнем да бъдем дълбоко самокритични и аналитични – това, че си родител, не те прави автоматично компетентен родител!

Наркоманите също са родители, мъжете, изнасилващи дъщерите си, също са бащи, родителите, оставящи четири годишни деца да се грижат за две годишни деца, също са родители! Това прави ли ги добри родители? Това означава ли, че те имат безпрекословното право да отглеждат децата си „както намерят за добре“?

Огромното противоречие идва от неразбирането и пренасянето на един контекст в друг.

Крайните мерки, които са предвидени засягат именно крайни ситуации, в които е необходима намесата на отговорни институции. Не подлагам под съмнение правото на родители да се притесняват за своите деца – напротив, разбирам го, уважавам го и приветствам активната гражданска позиция, дори когато противоречи на моята. Но не приемам невроза, основана на слухове и пропаганда. Проблематична е динамиката на случващото се – тя не тупти в ритъма на аргументи и контрааргументи, на доводи и на разум. Не, тя е основана на манипулация. Никой не твърди, че „Националната Стратегия за детето“ е идеален документ, без пропуски, без недоглеждане, който умело и ясно изяснява всичко. Но ако в него действително съществуват текстове, които провокират родителски страхове, защо те не са посочени и подложени на дебат, докато не се постигне консенсус върху тях? 

Истината е, че докато разглеждах всички фейсбук групи, слушах интервюта с организатори на протестите и притеснени родители, не чух нито един аргумент, основаващ се на текстове от стратегията. Чух слухове – за Норвегия, за Барневарн, за кражба на деца, караконджули, самодиви и зли сили бродещи из обществото ни. Ето само мъничка част от „страховете“ на онези, които подеха кампанията:

Без колебание ще се борим до абсолютна победа над мафията, търгуваща с детска плът, която очевидно се е втъкала в държавните структури, след като държавни агенции си позволяват да предложат толкова голи и прозрачни, етично и морално несъстоятелни текстове, които имат за цел създаването на специализирана полицейска структура, по образец на норвежкия Барневарн, с цел отвличане и търговия с български деца“.

Това е неадекватно. Конкретиката и нормалността изискват да се назове „мафията“, да се посочи как Стратегията залага „търговия с детска плът“ и да се анализират „голите и прозрачни, етично и морални несъстоятелни текстове“

   И още...


Родителските страхове на майки и татковци около мен са: защо по дяволите бебето им ака рядко една седмица; ще бъде ли прието в детската градина; какво да правят, когато се тръшка и пищи; добри родители ли са; какви оценки получава в училище; дали се справя в общуването със съучениците си; къде е и защо не се е прибрал; какво е ял и не яде ли твърде много боклуци; има ли алергия; ще хване ли шарка понеже още няма 13 мeсеца и не е ваксиниран и т.н. Това са автентични и нормални страхове.

Истерията, че едно дете ще бъде отнето, защото: има кариес; приемането, че едно дете ще бъде отнето, защото сте му се разкрещели на детската площадка; идеята, че детето ви ще бъде разфасовано и органите му ще бъдат продадени и т.н. – това не са адекватни страхове. Това е невроза, основана на пропагандата, че „някой“ ще разруши българското семейство, с крайна цел да ни обезличи като народ и нация.

А колко от вас, които се ужасявате от това, познавате механизма, по който едно дете се отнема? Наясно ли сте с причините, стъпките, крайното решение, съдебното изслушване и кои институции работят в такива ситуации? Някакви реални факти подкрепят ли тези страхове, като например статистика на изведените от семейството деца и прочит на причините, които са довели до подобна крайна мярка?

Отказвам да приема, че изнасилвано, бито, недохранено и малтретирано дете принадлежи на майка си и баща си. Никое дете не принадлежи на никого – то е отделен индивид, човешко същество с достойнство, с качества, с емоции и приемането му като обект, предмет на притежание и собственост е дълбоко нередно. И ето тук е ролята на институциите, които да действат в мрежа и партньорство. В едно нормално общество, оцеляването и благосъстоянието на децата трябва да бъде обща кауза.

Наистина в Стратегията е заложен текст, който казва, че се предвижда „въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана“. Признавам, че това може да бъде дефинирано по-ясно, за да не създава масова истерия, че родители ще бъдат „наказвани“, за това че са „шляпнали“ детето си по дупето. Но ако едно дете е системно малтретирано у дома, не е ли това най-добрият подход – да бъде създадена ефективна мярка за наблюдение, която да установи дали този тормоз продължава? Именно това е един от проблемите, крайната форма на говорене в стратегията с думи като „всяко“, „никое“, „никой“ – знаем, че има различни ситуации, които налагат различна реакция. Но и ни е необходимо уверението, че онези които ще съблюдават как се грижим за децата си, също ще го знаят и ще бъдат достатъчно компетентни. 

    Признавам още...


Признавам още, че аз също съм притеснена от конкретни текстове в стратегията, признавам, че не си представям как някой ще обикаля дома ми и ще съди за адекватността ми като родител от висотата на своето „всезнаене“ и последна морална инстанция. Кой знае как да бъде родител? Никой! Мога да посоча няколко конкретни точки, които ме притесняват и бих искала да бъдат дебатирани преди приемането на Стратегията. Но аз имам аргументи, конкретни въпроси и дефинирани несъгласия. И те не се основават на мания, невроза и психоза, а на размисъл и нужда да ми бъде обяснено.

Последното, което ме тревожи са Норвегия и Барневарн. Кой допусна да се свързват тези неща и да бъде изместена дискусията? Кой пое по този път и защо? В групите против НСД започна да се „разкрива тайната, конспиративна и добре прикрита информация, че България е финансирана от Норвегия“.  Хелоуууу, както казва Шеф Роу. Хайде малко превод сега. Какво е това „Норвежки финансов механизъм“ – Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. Как така, когато между 2009 и 2014 година в България влязоха 11.5 млн. евро за проекти за иновации в зелена индустрия по същия този механизъм, никой не протестира, че Норвегия ще се възползва от природните ни блага и ресурси?

В стратегията съществуват спорни моменти, които не разбирам, защото не съм експерт или специалист. Но ясно и конкретно са дефинирани множество други, от които (като общество) се нуждаем спешно и безапелационно. В нея никъде не е записано, че родители в неравностойно положение и с финансови затруднения ще бъдат лишавани от своите деца, напротив – предвиждат се мерки за подпомагане на такива семейства, както би трябвало да бъде.

Аз настоявам за здрава и адекватна мисъл, която не се основава на пропаганда.

Искам да погледнете добре символите на Протеста против Националната стратегия за детето 2019 – 2030 година.

Искам да се вгледате в драматичните картини на жена с кърпа (??!?!) на главата – последният човек, когото видях да носи кърпа беше баба ми, лека й пръст, а и тя престана да носи забрадка преди около 10 години. Вижте детето, увито в пелени (това памперсът е демонично творение, жената до печката и мивката да пере пелени!) и един мъж, прегърнал ги нежно с юмрук насочен срещу света (дано да е срещу света, защото може и срещу жената и детето да е). И лозунги: как ще плащаме кръвен данък, как ще ни отнемат децата и как не си ги даваме.

Това не е патриотизъм. Не е и грижа за детето и семейството. Това е невроза, подклаждана десетки пъти в последните години под различна форма. Сега тя е провокирана от мисълта, че „държавата“, в която като граждани нямаме никакво доверие, ще посегне на децата ни, на семейството ни, на онова, което ценностната ни система е възпитавана да приема като неприкосновено, лично и интимно – домът и близките ни. Всичко това е симптом на множество болести, които ни владеят като общество. И ако действително искаме да се съхраним, първата и най-важна задача е да започнем да мислим трезво и аргументирано. 

Какво трябва да знаем за фалшивите новини?